Корупция, гняв и протести срещу Вучич: Гарата, която събуди Сърбия

На 1-ви ноември Александър Маткович изпуска влака за Белград.  Той пътува от Нови Сад за столицата, където работи като икономически историк. Когато пристига на гарата, става свидетел на ужасна сцена, която разтърсва страната и до днес.

Минути преди да пристигне, козирката на гарата, чието преустройство е завършено месеци по-рано, се срутва и затиска пътниците, чакащи на перона. Загиват петнадесет души. Това се казва в обширен репортаж на CNN за протестите срещу режима на Александър Вучич.

„Стоях там около два-три часа и просто гледах с празен поглед към мястото, където беше козирката. Цялото това нещо беше толкова нереално“, казва Маткович пред CNN. Шокът много бързо се превръща в гняв. Разрушеният навес се превърна в ярък символ на това, което много сърби смятат за корупция в сърцето на държавата, изваяна от президента Александър Вучич и неговото правителство в продължение на 12 години на власт. Това, което започна като бдение за загиналите, се превърна в почти ежедневни протести, които привличат все по-големи групи от сръбското общество и достигат до всяко кътче на Сърбия. „Намираме се в неизследвана територия“, казва Маткович.

Демонстрациите, водени от ученици, които настояват за пълното публикуване на документите за възстановителните работи на гарата, станаха толкова мащабни и продължителни, че някои се питат дали те могат да свалят управлението на Вучич. „В главите на хората се въртят всякакви въпроси“, каза Маткович.

Вучич доминира в Сърбия, откакто дойде на власт като министър-председател през 2014 г., а три години по-късно и като президент. Бивш министър на информацията в бруталния югославски режим на диктатора Слободан Милошевич, сръбската демокрация деградира при управлението на Сръбската прогресивна партия (СПП) на Вучич. Организацията Freedom House, която измерва силата на демокрациите, оповести, че през 2019 г. Сърбия е намаляла от „свободна“ на „партийна“, като се позова на атаките срещу медиите и концентрацията на власт в ръцете на президента.

Според анализатори режимът му е труден за категоризиране. Той не е толкова репресивен като този в Беларус на Александър Лукашенко, но не е и толкова либерален като този в Унгария на Виктор Орбан. Ивана Страднер, сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите, казва, че Вучич е „направил Сърбия такава, каквато беше Русия в началото на 90-те години на миналия век, клоняща към престъпна, корумпирана държава без върховенство на закона“.

Въпреки това неговите критици го хвалят като ловък оператор. В един все по-многополюсен свят страни като Сърбия – регионална сила, която Западът се опитва да отдалечи от историческия си съюзник Русия – разполагат с много възможности. За Москва Сърбия може да спре плъзгането на други балкански държави на запад. За Европа огромната планирана литиева мина може да я направи важна за екологичния преход. За Китай Сърбия предлага възможност да разшири влиянието си чрез инициативата „Пояс и път“.

Дори някои представители на Съединените щати имат интереси в страната. Съобщава се, че Джаред Къшнър, зетят на президента Доналд Тръмп, работи по сделка за изграждане на хотел с марката „Тръмп“ в Белград с капитал от различни държави от Персийския залив.

За Сърбия този транзакционен подход може и да не представлява последователна идеология – тя е продала оръжия на Украйна, но отказва да се присъедини към санкциите срещу Русия – но е печеливш. Сърбия получаваше руски газ, китайска инфраструктура, европейски инвестиции и дори лъскави американски строителни проекти.

Повратна точка
Тази „стратегическа двусмисленост“, както я нарича Страднер, обаче е с цената на вътрешно недоволство. „На хората им е писнало“, казва Енгелуш Морина, старши сътрудник в Европейския съвет за външна политика. „На студентите им е омръзнало от тази реторика … когато Вучич казва едно за вътрешна употреба и друго за международна употреба.“

Гневът срещу правителството се трупаше от години. През май 2023 г., когато Сърбия беше разтърсена от две масови стрелби, хората протестираха срещу „културата на насилие“ в страната. След оспорваните избори по-късно същата година имаше още демонстрации, като опозицията призова за повторение на изборите. Те също продължиха със седмици, но в крайна сметка отшумяха.

Този път е различно, казват протестиращите и анализаторите. Латентното недоволство от правителството намери израз в трагедията на гарата в Нови Сад. Гарата беше набързо отворена през 2022 г. – с участието на Вучич и Орбан – преди изборите, проведени същата година, преди да бъде затворена за още работи от китайска компания и нейните подизпълнители. Маткович заяви, че сърбите са почувствали, че проектът е бил „ускорен“ и „прокаран от политическия елит“. Той е отворен отново през юли 2024 г., само четири месеца преди новопостроеният му навес да се срути.

Докато предишните скандали не успяваха да ударят Вучич, този вече го направи. Възприемането на предполагаемата корупция е „едно от нещата, които обединяват всички хора“, казва Страднер. Досега сръбските прокурори са повдигнали обвинения на 13 души за ролята им в катастрофата, включително на бившия министър на строителството, транспорта и инфраструктурата, но протестиращите поискаха да се направи повече за привличане на хората към политическа и наказателна отговорност.

„Факторът на страха е изчезнал“
Анализатори твърдят, че Вучич умее да осуетява протестите, като прави целенасочени отстъпки, отхвърля съюзници, хваща опозицията в крачка или осмива движението. Той редовно нарича протестиращите „чуждестранни агенти“, които се опитват да извършат „цветна революция“, както в други бивши съветски републики. Но тези демонстрации представляват ново предизвикателство. Тъй като започнаха като траурни прояви, те до голяма степен бяха освободени от „политически“ знаци като знамената на Европейския съюз, които Вучич преди използваше, за да дискредитира демонстрациите.

Протестите също така привлякоха широки слоеве от сръбското общество. В сцени, напомнящи за края на режима на Милошевич, се включиха и фермери, които вкараха тракторите си в Белград.

Дори съдиите се включиха в протестите – шок, като се има предвид, че Вучич контролира голяма част от съдебната система, казва Едуард Джоузеф, преподавател в университета „Джон Хопкинс“, който в продължение на десетина години е работил на Балканите, включително в НАТО. „Обикновено те никога не биха се осмелили да надигнат глава по такъв публичен начин, но сега се показват в мълчалива подкрепа на протестите“, каза Джоузеф пред CNN. Факторът на страха е изчезнал.

Не е ясно как Вучич може да си върне тази власт, каза той. Тъй като Вучич трябва да „играе тази игра“ на отговорност, едно насилствено потушаване на ситуацията би било „написване на собствения му епитаф“.

Но обратният подход – започването на мащабни демократични реформи – също е предизвикателство, каза Морина. Въпреки че министър-председателят Милош Вучевич подаде оставка тази седмица, заявявайки, че го прави, „за да не повишава още повече напрежението в обществото“, това не удовлетвори протестиращите.

„Доколко е убедително, че той (Вучич) ще успее да превърне цялото това движение, което е изградил – СПС, партийните привърженици, радикалите, футболните хулигани – как може да превърне това в демократично движение?“, смята Морина.

Не е ясно какво може да излезе от задънената улица. Протестното движение се е дистанцирало от опозиционните политици, което означава, че няма очевидна алтернатива, която да чака на крилете. Но това може да се окаже предимство, казва Страднер.

„Време е да спрем да имаме култ към личността, какъвто Сърбия има от десетилетия. Време е да се вярва повече в законите, в съдебната система, в контрола и баланса, отколкото да се вярва в един тип личност“, каза още Страднер, цитиран от БГНЕС.