Сложна игра е започнала Мая Манолова заради амбициите си да се завърне като омбудсман на България, научи „Филтър“ от нейни сподвижници.
Лидерката на гражданската платформа „Изправи се.БГ“ беше на този пост до 2019 година, когато напусна, за да участва в изборите за кмет на София, но загуби от Йорданка Фандъкова. След кратък престой в парламента през 2021 година Манолова отново се върна към защитата на гражданите от монополите. На последните избори тя се присъедини към лявото обединение около БСП, което започна да се разпада след влизането в управлението. Три малки партии напуснаха столетницата, а Манолова заяви, че „Изправи се.БГ“ ще направи същото.
В последната седмица обаче има рязък завой в позициите на русата фурия. Според нея решението за излизането от Обединената левица ще бъде взето на национално съвещание на организацията й, но такова още не е насрочено. В същото време тя активно предлага законопроекти на партньорите си, за да реши окончателно дали ще остане при тях. Едновременно с това вървят преговори БСП да я издигне за омбудсман за втори път. През лятото на 2015 година тя беше депутат, но напусна, защото стана защитник номер едно на правата на хората. Парламентът я избра, въпреки че беше номинация на опозиционната тогава БСП, а всички от ГЕРБ гласуваха „за“. 10 години по-късно същият сценарий ще се повтори, ако успее да се договори с управляващите. Тогава „Изправи се.БГ“ ще остане в лявото обединение и няма да напуска както Татяна Дончева и Велизар Енчев.
Инициативите на Манолова срещу монополи, колекторски фирми и мобилни оператори не са спирали, но в последните две седмици тя стана и лице на кампанията „Бойкот на супермаркетите“ заради скъпите цени. Същата отдавна се провежда в други балкански държави. У нас е насрочена за четвъртък. Идеята не е на Мая Манолова, а на Федерацията на потребителите в България, сдружението „За достъпна и качествена храна“ и Съюза на пенсионерите. Лидерът на „Изправи се.БГ“ се включи в движението, но веднага яхна вълната и стана лице на кампанията. Преди години тя оглави бунта срещу „Топлофикация“ с инициативата „Не плащай“, в резултат на което цените на парното и топлата вода паднаха с 9%. За сегашната кампания обаче експертите са скептични, че ще повтори успехите в Хърватия, Сърбия и други държави на Балканите.