Смъртта на 20-годишния Мариян Пасков, чието тяло бе открито нарязано, палено и заровено, е била много мъчителна. Според непотвърдена информация, престъплението е съпроводено и със сексуално насилие. Вероятно става дума за изключителна жестокост.
Убийците на момчето са напуснали страната в посока Сърбия, където са задържани, съобщава БНТ.
При обиски в дома им са намерени наркотици. Образувано е досъдебно производство, което е за отвличане. 20-годишният Мариян Пасков е израснал в приемна грижа. Жестокото му убийство разтърси град Кула, област Видин. Това гласи информация, споделена от в групите „Кула без цензура“ и Гражданско Движение – АЗ ОБИЧАМ ВИДИН.
Според непотвърдена информация престъплението е извършено с изключителна жестокост и подчертава тежък проблем – какво се случва с уязвимите младежи, които навършват пълнолетие, но не са напълно готови да се справят сами?
Липсата на защита и подкрепа за такива хора ги оставя изложени на опасности, а този трагичен случай поставя въпроси, които не можем да подминем. Все още няма официално потвърждение от полицията, но десетки граждани пишат в социалните мрежи за престъплението. Много от тях споделят, че предпочитат да са анонимни, тъй като градът е малък и се притесняват.
„Мариян беше абитуриент миналата година – един от онези млади хора, които след години в приемно семейство правят първите си стъпки към независим живот. Приемните му родители искаха да го подкрепят в намирането на работа и дом, но той настоя да се справя сам. Въпреки всички опити за помощ, той отказа“, припомнят от гражданското движение.
„И тук идва най-големият въпрос: какво правим като общество за тези млади хора, които не са напълно самостоятелни, но по закон са пълнолетни? Мариян е бил уязвим. Дете с интелектуални затруднения, което попада в онази опасна “сива зона” – правно достатъчно голям, за да взема сам решения, но не достатъчно защитен, за да избегне злоупотреби.
За такива като него опасностите са навсякъде. Много младежи с лека или умерена умствена изостаналост стават лесни жертви на експлоатация – използвани за просия, принуждавани да проституират, вкарвани в дългове или изолирани от обществото. Този случай отново поставя труден, но неизбежен въпрос: къде е границата между личната свобода и обществената отговорност?
Социалните работници не могат да задължат един пълнолетен човек да остане в защитено жилище. Държавата не може да го принуди да търси помощ. Но когато такъв млад човек остане сам, без подкрепа, без контрол, без защита – последствията могат да бъдат фатални.
В град Кула много хора са знаели, че с Мариян нещо не е наред. Че е сам, че е уязвим. Трагедията на Мариян е аларма, която ни напомня, че има хора, оставени в нищото – твърде уязвими, за да оцелеят сами, и твърде “самостоятелни”, за да получат нужната защита. Не можем да си позволим да затворим очи. Но какво можем да направим?,“ пишат от гражданското движение.