Видеозапис с изчезналия преди преди две години сенчест съдебен лобист Петьо Петров – Еврото бе разпратен до медии от анонимен мейл в опит за дирижирана компроматна атака срещу Европейската прокуратура.
Към видеото има и придружаващо писмо, което се представя за сигнал от Еврото до институциите, в което се говори за „незаконни деяния от български магистрати“.
Основната мишена е българският европейски прокурор Теодора Георгиева, която преди няколко дни разказа за корупционни схеми при големите обществени поръчки и как служители на МВР са саботирали ключови разследвания.
Видеоклипът е с дължина от минута и половина, a записаният разговор не е особено съдържателен. Никъде в разговора не се споменава директно Европейската прокуратура, но от думите на записаната жена може да се предположи, че се говори за институцията в Люксембург.
Тя обяснява как цялото това нещо нямало да заработи скоро, а Петьо Еврото ѝ отговаря, че французите били против.
В края на записа се чува: „Решили сме го. Ставаш и това. Пък после квото стане“.
В писмото към видеото се твърди, че е заснет в „Осемте джуджета“ и съдържа разговор на Петьо Еврото с Теодора Георгиева. Камерата е обърната към Петьо Еврото, а лицето на неговия събеседник не може да се види. Чува се само глас на жена.
Мейлът с писмото и видеото е изпратен от специално създаден за цел анонимен мейл [email protected], а подателят е изписан като „Аnticoruptbg“.
Без да проверят историята, някои български медии директно обявиха, че клипът е изпратен от разследващата фондация „Антикорупционен фонд“, която първа разкри за дейността на Петьо Еврото и кръга около „Осемте джуджета“. Други медии директно написаха, че писмото е изпратено от Европейската прокуратура, което също е абсолютно невярно
Опит за шантаж
Пред Mediapool разследващият журналист от АКФ Николай Стайков коментира, че изпращането на тези видеоклипове говори за това, че „архивите на Петьо Еврото са живи. Според него най-вероятният команден център, който разпраща тези компромати, е прокуратурата.
„Тези архиви се използват много активно от това, което наричаме съдебна власт. Записът е публикуван след интервюто на европейския прокурор Теодора Георгиева (за „Капитал“), в което тя говори за много сериозни проблеми в българските институции, които трябва да подпомагат работата на Европейската прокуратура. Имаше и трагичен инцидент с майката на прокурор Георгиева преди две седмици, където разследването продължава, а съмненията остават“, допълни Стайков.
Той прогнозира, че в следващите 10-20 години тези архиви ще продължат да живеят. „Всички следи за това къде се намират въпросните записи водят към прокуратурата“, коментира Стайков и допълни: „Има няколко източника на тези архива. Имаше претърсване на офисите и апартаментите на Петьо Петров и съпругата му, от които са изнесени много документи, магнитни носители и флашки. Ние не знаем какво е имало в тези носители. В Гърция е имало претърсвания на имоти на Еврото. И оттам са дошли материали. Обръщали сме многократно внимание за тези неща. Истински или не, виждаме как се използват ефективно компромати“, каза Стайков.
По-късно в позиция на АКФ се казва, че с голяма доза сигурност може да се каже, че видеото е заснето със скрита камера в стаята, използвана от Петьо Петров за неформален офис в ресторант „Осемте джуджета“.
Разследващата организация твърди, че на видеото е Петьо Еврото, но няма как да се потвърди, че неговата събеседничка е Теодора Георгиева.
Какво разказа Теодора Георгиева?
Преди две седмици българската европрокурорка обяви в интервю за „Капитал“, че има дела, по които са намесени влиятелни личности, по които се усеща институционална съпротива. Единият случай е по разследването за сделката на община Враца за купуване на тролеи от Беларус, които са представяни за полски.
„Въпреки че имаше съдебно разрешение, в продължение на 6 или 7 дни полицаите не влязоха на претърсване в едни помещения, макар че ние непрекъснато държахме връзка с тогавашното ръководство на МВР. И очаквано, когато най-накрая влязохме вътре, там нямаше абсолютно нищо. В хода на разследването ние установихме, че същото дружество има договори с МВР на стойност над 10 милиона лв. през обществени поръчки, които се печелят само от това дружество („Авто инженеринг“)“, разказва Теодора Георгиева
Тя споделя как европейските прокурор не са успели да влязат веднага на претърсване в „Булгартрансгаз“ в рамките на разследването на проекта за разширението на газовото хранилище в Чирен.
„Спънките в този случай дойдоха от един шеф на ГДНП, който впоследствие беше повишен и стана служебен министър на вътрешните работи. Вероятно случайно. Така или иначе, писаха се писма, водиха се разговори и минаха десетина дни преди да влезем на претърсване, а в тези случаи основното е изненадата. Ако ти си предупреден и имаш 10 дни да си разчистиш мейли, телефони, да си разтребиш бюрото от документи, които могат да дадат насока на разследването, ефектът от претърсването не е много голям“, разказа Георгиева.
Заради спънки от МВР европейските прокурор не са успели да влязат веднага на претърсване в „Булгартрансгаз“ в рамките на разследването за сондажите в газохраналището в Чирен.
Заедно с това Теодора Георгиева казва, че има едно досъдебно производство за дейността на НКЖИ, което предстои да бъде внесено в съда, където щетата е 300 милиона лева. В интервюто тя дава и пример за работата по делото за изграждането на пътния тунел „Железница“.
По думите ѝ двете големи строителни фирми по договора са сключили от своя страна договори с множество кухи фирми.
„Ние сме ходили на претърсвания примерно в някакъв апартамент в град в провинцията, и там някакъв човек живее, извадил си нещо за ядене в кухнята и изобщо не знае, не подозира, че на този адрес е регистрирана фирма, която трябва да разполага с едни 10 милиона, преведени примерно предния ден и изтеглени на каса. И нашите подозрения са, че тези пари се връщат обратно към възложителя, като отплащане за това, че им е дадена тази поръчка“, каза Георгиева.
„Как банката дава милиони в чували и то за някакви доста кратки срокове? Ние се опитахме да направим проучване в тази посока. След съдебно разрешение за сваляне на банковата тайна установихме, че не веднъж, а на няколко пъти са теглени кеш големи суми пари от порядъка на милиони. И не само по това разследване се установяват такива факти. Когато обаче запитахме една банка на какво основание са разрешили изплащането на тези средства на каса, оттам се позоваха на банкова тайна и отказаха да съдействат. Утешителното е, че когато тези дела бъдат внесени в съда, тази информация се докладва на Европейската комисия, а така съответната дирекция, която отпуска средствата при тези големи проекти – и за Чирен, и за железниците, и за други, вече има информация при кои дружества се получават тези проблеми, а те се получават системно при едни и същи дружества. И ще знаят как да реагират, когато следващ път българската държава поиска пари“, обяснява тя в интервюто.