Пред погледа на цялото общество се разиграва безпрецедентно активно мероприятие, чиято мишена е независимостта на Конституционния съд, а крайната цел е да се окаже влияние върху решаването на делото за касирането изборите.
Скандалът е публичен, но хората едва ли разбират напълно какво точно се случва. И това е преднамерено търсен резултат на няколко институции, които се постараха да създадат перфектен хаос и объркване. Както е известно, резултатите от парламентарния вот на 27 октомври 2024 бяха атакувани пред КС от няколко политически сили заради огромния брой сигнали за нарушения и манипулации.
Най-заинтересована от преизчисляването на гласовете е паритя „Величие“, на която според ЦИК не стигнаха 23 гласа, за да прескочи бариерата.Това е единият залог в настоящия казус с делото на КС за изборите.
Ако „Величие“ влезе в парламента, гласовете на управляващото мнозинство ще намалеят, а може и правителството да остане без мнозинстнво. Това би усложнило задачата на управляващите, но допусканията са, че те вече са калкулирали този риск.
Големият залог в делото за изборите обаче е друг – дали ще бъдат потвърдени твърденията, че рекордьор по надписване на гласове е „ДПС-Ново начало“, чийто лидер бе обвиняван, че използва всевъзможни лостове за натиск и влияние, за да си осигури колкото е възможно по-голяма подкрепа.
Какво точно се случва и кои са участниците в цялата сага с делото за изборите?
Предистория
- През 2024 г. Конституционният съд образува дело за законността на последните парламентарни избори.
- Основанието? Жалби от няколко политически партии, които пък се базират на множество доказателства за купен или подменен вот в стотици избирателни секции в страната.
- Много е важно да се знае, че КС е единственият орган, който може да се произнася за законността на изборите. Иначе казано – ако някой може да касира изборите, това е Конституционният съд.
- След като делото бе образувано, беше възложена експертиза на специалисти по изборен процес. Целта бе да се установят разминавания между реално подадени гласове и вписаното в изборните книжа.
- Експертите, които проверяват изборните документи, са независими и се назначават от Конституционния съд.
- Поводът за делото е невероятният изборен резултат на „Величие“ от 3.999% и множеството твърдения за изборни измами.
- Много партии посочиха ДПС – Ново начало на Делян Пеевски за най-активни участници в нарушенията.
Скандалът
- Скандалът избухна в понеделник, 10 март, след като председателят на КС Павлина Панова направи безпрецедентно „обръщение към нацията“ и предупреди за възможен саботаж на делото.
- Няма друг председател на КС, който да е правил това.
- Съдия Панова предупреди, че произнасянето за законността на изборите ще се забави, защото и прокуратурата се е намесила в казуса.
- Как точно? До прокуратурата удобно е подаден сигнал от държавната фирма „Информационно обслужване“, която брои гласовете. Назначеният от правителството шеф на „Информационно обслужване“ изпраща до прокуратурата писмо, в което казва, че няма и следа от част от бюлетините в някои секции. От видеонаблюдението при броенето се вижда, че бюлетини са били подадени, но те не са отразени в протоколите.
- Прокуратурата е образувала преписка, макар да не се знае за какво точно престъпление.
- Прокуратурата вевлече и ДАНС с разпореждане да провери нещо, към момента неясно какво.
Залогът
- Експертите на Конституционния съд установиха, че са отчетени 780 гласа, за които липсват бюлетини. Неотчетените гласове са основно за ДПС – Ново начало и ГЕРБ.
- Има 32 неотчетени гласове за „Величие“.
- При това положение „Величие“ почти сигурно влиза в парламента с поне 10 депутати. При това положение управляващото мнозинство ще се свие от 126 до 121 гласа. Ако „Величие“ има повече от 10 депутати, кабинетът „Желязков“ най-вероятно ще загуби мнозинство, но това все още не означава, че няма да може да управлява, защото мандатоносителите от ГЕРБ са показвали, че могат да формират тематични мнозинства.
- Делян Пеевски защити действията на прокуратурата, обяви се срещу влизането на още една партия в НС и рязко обяви, че вече иска да има правителство. Освен това предупреди, че той решава дали и докога ще присъществува сегашният парламент.
Какво върши КС?
- Функциите на Конституционния съв в процеса по проверка на законността на изборите са само и едниствено да възлага задачи. Те се изпълняват от други органи – в случая Централната избирателна комисия и държавната фирма „Информационно обслужване“. Комисията организира целия изборен процес, а фирмата има задължение да пресметне резултатите на база преброяването.
- КС предава на ЦИК данните, които са установени по време на делото.
- ЦИК предава на „Информационно обслужване“ тази информация и очаква да се преизчислят гласове.
- След преизчисляването ЦИК връща на КС новото разпределение на депутатските мандати, ако има такова.
- Конституционният съд излиза със своето решение.
Конституционна криза
- В тази история обаче се появиха още две действащи лица – прокуратурата и ДАНС.
- Макар участието им да изглежда нетипично на пръв поглед, то не е изненада, защото у нас няма скандал от подобен мащаб без участието на прокуратурата.
- Прокуратурата обаче не може да се намесва по висящи съдебни дела. Това важи с особена сила за Конституцонния съд, който е независим от всички останали власти.
- Конституционните съдии имат абсолютен имунитет и намесата на прокуратурата е незаконна.
- По аналогия, полицай би могъл да арестува за 24 часа прокурора, който се опитва да проверява КС.
- Онова, което обаче може да се постигне, е работата на Конституционния съд да бъде блокирана. Това може да се случи като се блокира работата на всички останали институции, които съдействат на КС.
- По всичко изглежда, че целта е да се блокира произнасянето на КС и промяната на статуквото в парламента.
- Ако това се случи, България ще се окаже в ситуация на тежка конституционна криза.
- ПП, ДБ, ДПС-Доган видяха намесата на Делян Пеевски зад активирането на прокуратурата.