Инициативата „Зелени закони“ и коалиция от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ са изпратили сигнал до премиера Бойко Борисов и министъра на околната среда Нено Димов относно изхарчени по съмнителен начин 18 млн. лв. за докладване на вече събрани и със спорна достоверност данни за наблюдението на състоянията на видовете и местообитанията в България.
Природозащитниците пишат в съобщение до медиите, че отдавна предупреждават държавата за това, че България докладва на Европейската комисия данни, които не са събирани на терен, а са представяни като полеви. Никой досега обаче не им обърнал внимание.
Според организациите проблемът се дължи на това, че Министерството на околната среда да сключва договори с едни и същи фирми, вместо да използва капацитета на българската академична общност и експертите в областта.
България е задължена да наблюдава състоянието на видовете и местообитанията, защитени от двете природозащитни директиви на ЕС, и да го докладва на всеки шест години към Европейската агенция по околна среда. Досега са извършени две такива докладвания – през 2013 г. и през 2019 г. Те служат за определяне на мерки за постигане на благоприятно природозащитно състояние за видовете и местообитанията, които имат проблеми, както и за разпределянето на финансирането за защита на биоразнообразието.
Природозащитните организации посочват, че през 2013 г. въпреки проведените мащабни полеви проучвания оценките са изготвени на тъмно и необективно, тъй като резултатите са завишени под политически натиск. „Например видове като мечка и дива коза, които са статут на застрашени видове според Червената книга на България, бяха оценени в „благоприятно“ природозащитно състояние. При второто докладване през 2019 г. пък полеви изследвания липсваха изобщо“, пише в съобщението им.
В него се посочва, че екоминистерството е сключило договори за общо над 18 млн. лева с два консорциума от фирми, които да извършат въпросното докладване. Заради забавяне в процедурите, вместо да се направят теренни проучвания, са представени литературни данни, повечето от които са твърде стари и частично на нецелеви проекти.
Те обаче не помагат за постигане на истинските цели на опазването на природата, тъй като трябва обективна информация за състоянието на видовете и местообитанията, на която да стъпят съответните мерки за опазване.
Така реално Европа отпуска средства за опазването на българската природа, но вместо да се възползва от тези възможности Министерството на околната среда сключва договори с едни и същи фирми, абонирани за поръчки към МОСВ, и напълно пренебрегва научния потенциал.
Организациите призовават премиера и екоминистъра да бъдат прекратени двата договора за докладване поради неспазване на заданието и представяне на доклади без теренни проучвания. Според тях държавата трябва да възложи повторно извършването на проучвания от БАН, като се представи ново докладване в рамките на година – година и половина. Те настояват още резултатите от докладванията да бъдат подложени на обществени обсъждания на национално ниво, в които да се включват експерти и граждани.