За министерските глави, кранчетата и помията, която няма да изтече през тях…
Досега Бойко Борисов се измъкваше чист, като газеше през главите на своите министри. На властваща глава и сто оставки са малко. Само че сега нагази в тинята на язовир „Студена“ в провала си с околната среда и ледени тръпки затресоха целия му трети мандат. Тинята се оказа много по-дълбока и много по-нездравословна за неговия кабинет. Поредната девета глава – на министъра на околната среда и водите Нено Димов, бе не просто изхвърлена от колекцията на министерските величия. Твърде безцеремонно за един доктор по физика, който премиерът Борисов ефектно превърна в спасителен изпускателен кран. Но този път това вече не е достатъчно, за да остане премиерът в непорочна чистота.
Не може вече през един кран да изтече огромното количество мръсотия – язвите, причинени на цялото общество от поощряваната корупционна практика във всичките й форми, по всички етажи на властта, която разнася заразата върху цялата ни икономика в сферата на промишлеността, селското стопанство и услугите. Дебитът на тази нечистотия нараства значително от нечистите сделки в областта на енергетиката и в безконтролната търговска дейност, наречена „здравеопазване“. Как да изтече най-голямата бедност и безпримерната мъчителна мизерия сред българския народ?
Дали е възможно през кранчето „Димов“ да се източи в помийната яма безкрайната и толкова унизителна шокова проекция, запечена върху гърба на българския народ, наречена с коварно праволинейна методичност „преходен период“? Възможно ли е да изчезне натрупаната аморална помия в нашите човешки и професионални отношения като българи? Защото, за да оцелеем върху бодливата тел на дъното, ние изранихме и изподрахме душите си; изправихме се, въоръжени с толкова злоба един срещу друг, намразихме се през „демократичния“ преходен период, проточил се до безкрайност. Народопсихологията ни толкова се изкриви в последните години, че мнозина от нас се питат всеки ден как стана така, че излязохме извън себе си.
През 2018 г. беше отпуснат половин милиард лева на държавния холдинг, който отговаря за ремонта и възстановяването на 418-те язовира у нас, които са в критично състояние. За тази сума обаче се намери достатъчно вода, за да бъде тя потопена и да изчезне в неизвестна посока, без да е свършена някаква работа. Сега за същата работа се отделят аварийно един милиард лева. Тези пари не бяха предвидени в държавния „балансиран“ бюджет за 2020 г. Защо така на пожар се дават сега? Нима преди месец-два, когато се обсъждаше държавният бюджет, управляващите не са били наясно със съществуващия проблем с язовирите? Защо парите не бяха заложени в разходната му част навреме? Нима само един министър носи отговорност, че държавата е продавала вода на „Стомана“- Перник и на местната Топлофикация по 13 ст., а на гражданите – по два лева за кубик? Не са ли отговорни за това и други ведомства, свързани със събирането и с разпределянето на финанси, които сега се крият в сянката на кранчето.
За съжаление лъсна и това, че въздухът ни е безпрецедентно замърсен с опасни фини прахови частици и почти би могъл да се складира като инертен строителен материал. Управляващите, включително и кметът на София Йорданка Фандъкова, ни заблуждаваха години наред чрез най-популярните медии, че виновници за това са само ромите, които в своите коптори, за да не студуват, се отоплявали с всевъзможни боклуци. Първо, опушеното битие на тези роми говори недвусмислено за издълбаната пропаст на социалната изолация и неравенство. Част от столичаните водят толкова мизерно съществуване, че не би било пресилено в случая да цитираме стих от дядо Вазов: „Човекът словесен паднал е до скота…“.
Когато властващите сочеха с пръст най-бедните български граждани като най-големите виновници за замърсения въздух, криеха истината, че в страната ни се внасят и се изгарят контрабандно, все още неизвестно на колко места, стотици тонове опасни промишлени, химически и медицински отпадъци от Европа и от Третия свят. Не чрез преработка – у нас не са изградени нужните предприятия, а чрез изгаряне по най-примитивния и вреден за хората начин. Кой е авторът на тази мащабна и зловредна мафиотска сделка, каква е схемата за нейното организиране и как се разпределят парите от нея? Властващите и съдебните органи мълчат. Но това мълчание толкова гръмовно и толкова силно крещи: „Отдавна е дошло времето за главата на онзи, който се крие зад камарата министерски глави и който дърпа лостовете на властта!“
Навремето Тодор Колев питаше как ще ги стигнем американците. Но нека като начало да се опитаме да стигнем своите съседи румънците…
Йонко Бонов