За отдаване на апартаменти под наем за краткосрочно ползване през платформи като Airbnb и Booking и споделяне във Facebook вече ще се изисква съгласието на поне половината от собствениците на имоти в сградата, където се намира жилището. Това предвиждат внесени от група депутати от ГЕРБ, начело с Деница Савеклиева предложения за промени в Закона за туризма, които намерили място в доклад на парламентарната комисия по икономика и туризъм на проект за поправки за гласуване на второ четене в пленарна зала.
Корекциите въвеждат регистрация в общината на този вид имоти и при подаването на заявлението за това ще се изисква документ, удостоверяващ съгласието на 50 на сто от собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, където се намира жилището за отдаване под наем за туристи.
„Идеята да има санкция от общото събрание е добра. Собствениците, които населяват трайно сградата, трябва да имат някаква сигурност за обитаването си – какви хора пребивават, какъв е редът на пребиваването им. Необходимо е да има комуникация между собственика, който отдава имота си краткосрочно, общото събрание и останалите собственици. На този етап обаче смятам, че предложението ще създаде повече проблеми, отколкото да намери решения“, смята Ламбро Попов, председател на управителния съвет на Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост (АДУЕС), цитиран от Investor.bg.
Причината е, че в момента кворум от 50% присъствие на общите събрания в жилищна сграда е изключителна рядкост, а повечето имоти за краткосрочно отдаване под наем се намират в централните части на София и други големи градове, където преобладават имоти, закупувани с инвестиционна цел, и жилища, в които живеят възрастни хора.
$Общото събрание е форма на присъствено вземане на решения и в тази връзка би следвало първо да се помисли за промяна в Закона за етажната собственост, който да позволи дистанционно вземане на решения или да смекчи кворумите за приемането им, за да не се получи обратен ефект. Рискуваме напълно да ограничим възможността на собствениците на имоти да ги отдават краткосрочно, тъй като това ще бъде свързано с общата воля на едно събрание, чиито механизми за вземане на решение не са съвсем прецизни. Те създават трудности при ежедневното управление на етажната собственост, а какво остава за извънредни случаи каквото е краткосрочното отдаване на имоти“, отбеляза Попов.
Имотите, отдавани през онлайн платформите, влязоха в полезрението на депутатите миналия ноември, когато Менда Стоянова предложи с поправки в Закона за бюджета те да подлежат на категоризация. След острата обществена реакция и недоволството включително на туроператори, управляващите се отказаха от рестриктивния режим и решиха тези обекти да се регистрират в кметствата по местонахождение.
По-късно тихомълком с поправки в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс межуд две четения бе прието тази имоти да плащат патентен данък от 25 до 250 лв. от началото на 2020 г.
Ако тези места не бъдат регистрирани, ще им се реже достъпът до онлайн платформите – за две седмици при първо нарушение и 30 дни при повторно прегрешение.
Новите изменение за патентния данък ще бъдат описани в наредба, която трябва да се изготви до три месеца от обнародването им, а след публикуването ѝ собствениците на такива имоти също ще имат 3 месеца да се съобразят с нея. Предвижда се апартаментите да имат регистрационен номер, който ще бъде описан в обявата им в съответната онлайн платформа.