Огромна дупка – истинска яма, зейна в бюджета на ЕС след Брекзит без сделка, който Брюксел допусна поради надменност, стана ясно от финансовата рамка за програмния период 2021 – 2027, представена от презиеднта на Съюза Шарл Мишел. Според последните данни, цитирани от най-влиятелния британски, но проевропейски „Гардиън“ става дума за 62 млрд. паунда годишно, което са 75 млрд.евро или 145,7 млрд. лева.
Така вече е очевидно, че се оказаха нагли лъжи бодрите трели на нашите и евролидерите как Англия ще страда, а Европа няма да усети напускането. Сметката на Мишел на практика е същата като на финландското председателство – 1 трлн. евро общо, които белгиецът прецизира на 1,074% от БВП на страните – членки, което е 1,094 трлн.евро.
Най-наглата част от неговото предложение е рязане на земеделските субсидии срещу облекчаване – сиреч намаляване, на участието в евробюджета на най-богатите държави като Дания, Швеция, Австрия, Нидерландия. Франция, естествено, а и Германия са категорично против спад на агропарите, защото това означава да дават повече, да губят повече и да не се оплакват. Повече тежести ще получим и ние, ако не вземем мерки овреме.
Да не говорим, че според евродипломатите нашият ресор – образование, наука, култура също е заплашен от сеч на средствата. той е под контрола на еврокомисар Мария Габриел. ЕС е толкова недалновиден, че дори парите за технологии – област, в която Общността е супер изостанала в сравнение със САЩ, Китай и другите големи, са сериозно заплашени в нормалния си размер.
България, ако разбере какво се случва, а не проспи договорния период, както направи при точилите се от 2011 до 2018 г. преговри за въглищните ТЕЦ-ове (сега ще загубим до 122 000 работни места поради проспиването на Борисов 1,2 и 3 плюс Орешарски), ще трябва да си даде зор да осигури добри национални условия. Маратонът по надлъгване е от четвъртък до неделя. Дълъг уикенд на алъш – вериш в края на новата седмица, който предстои в Брюксел. При липсата на отстояване на фиксирания курс на лева в преговорите с Еврогрупата и ЕЦБ, за които разбрахме, въпреки опитите на властта да скрие срама, надеждите ни са миниатюрни.
Вече открито се говори за „потъване“ на кохезионните фондове, а те са моторът на българското развитие в момента, колкото и слабо да усвояваме – 37% 10 месеца преди края на програмния период от 7 години. Голямото рязане ще бъде поне в размер на 90 млрд.евро, т.е както очаквахме в размер на поне 3-4 млрд.лв. за България, но може и повече – над 6 млрд.
За отношението към нас в Брюксел говори шегата, че групата, в която България участва: Приятели на кохезията, е наричана в евростолицата със сарказъм: Приятели на корупцията. В нея сме 15 държави – цяла Източна Европа, плюс Малта и Португалия, с включени Гърция и Кипър. Това са и страните с проблеми с върховенството на закона и в момента мекият Мишел води дискусии с Германия и Франция дали изобщо трябва да получаваме еврофондове при всичките си проблеми с корупцията, съдебната система, неразделените де факто власти, беснеещата престъпност. Богатата група Фругалс –онази на преговарящите с нас и за еврото Дания, Швеция, Австрия, Нидерландия, които традиционно са против запазването на бг проектите, нарича политиката си на рязане на фондове: „червен картон за правителствата на Приятелите на корупцията“.