Националният статистически институт призна за грешките, които е допуснал при изчисляването на брутния вътрешен продукт за миналата година, пише iconomist.bg.
Както е известно, миналия петък от БСП обвиниха правителството и националната статистика, че манипулират данните за икономическия растеж и лъжат обществото, че той е над 3%, когато реалните стойности са под един процент. Впоследствие за неконсистетността на статистическата ниформация потвърдиха и представители на академичните среди
След среща между ръководството на НСИ и Агенция „Митници“, двете институции разпространиха нелепо прессъобщение, в което признават, че предоставянето и консолидирането на данни води до подвеждащи резултати, но те не бързат да коригират грешките:
„Във връзка с новото съюзно митническо законодателство, от януари 2019 г. вносителите на определени борсови стоки, включително нефтопродукти, подават два вида митнически декларации – опростена и допълнителна. Разликата във времето на подаване на двете декларации е над месец (а понякога и повече), като НСИ използва само окончателните данни. Това означава, че внос, осъществен например в края на май, ще бъде отчетен статистически окончателно през юли. За нуждите на статистиката, всеки месец НСИ изтегля данни от информационната система на Агенция „Митници“. Поради разминаването в графика на НСИ (изтеглянето се извършва до 28 дни след края на периода) с този на АМ, в тези масиви не се съдържат данните от допълнителните декларации. Данните за всички тримесечия се ревизират едва след края на годината. Това е и причината за разликите във вноса в тримесечната статистика за БВП“.
Цитатът показва няколко много притеснителни практики в работата на националната статистика. От една страна се признава, че с месец закъснение данните за конкретните месеци стават налични. Така например в края на май, вече може да се представи ясна статистика за първото тримесечие. В края на август има информация за второто, в края на ноември за третото и в края на февруари за четвъртото тричесечие на предходната година. Въпреки това обаче, НСИ не ревизират своевременно подаваните данни, а чакат да приключи календарната година. Тоест, грешката от първото тримесечие на дадена година се пресмята и публикува с цели 12 месеца закъснение.
Това обяснение трябва да притеснява цялото общество, защото предполага правителстсвото да не разполага с навременна информация при подготовката на бюджета за всяка следваща година и прави плановете си върху много несигурни допускания. Обратното е дори по-тревожно – управляващите да знаят, че икономиката вече се е забавила, може би дори в пъти (обществото още не знае със сигурностс колко точно), но не казват нищо и използват грешните високи стойности като повод за хвалба, знаейки, че не са верни.
Цитираното изявление на НСИ противоречи и на миналогодишната практика на националната статистика. Миналия октомври НСИ завиши оценките за потреблението (компонент на БВП и растежа) през първите две тримесечия на 2019 година. Тогава ревизията за първото полугодие беше част от по-мащабна ревизия на растежа за цялата 2018 година, но е показателно, че статистиката може да се коригира без да се чака годината да приключи.
Ако има нещо още по-притеснително, то е, че НСИ си споставят като срок да оправят хаоса в данните чак до октомври тази година.
„Според Календара на НСИ за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на 5 март ще бъдат публикувани предварителни данни за Брутен вътрешен продукт, а на 19 октомври ще бъдат публикувани ревизирани окончателни данни за 2019 година“, се казва в прессъобщението. В допълнение институциите коментират, че ще търсят начин да подобрят обмена на данни.
Чакането до октомври е с цел да се видят данните за инвестициите. Обобщение за вложенията в основен капитал на бизнеса през дадена година, се прави през юли на всяка следваща година. Това означава, че всички грешки в следствие на неотчетен внос, трябва да се отчетат с данните, които НСИ публикува на 5 март.