Плащането на сметки за ток, вода, парно и т.н. е поскъпнало до 3.39 лева
Таксите за най-разпространените банкови услуги – тези, свързани с разплащателните сметки на потребителите, са скочили с 10 до 50% през миналата година. Това става ясно от публикуваната от БНБ таблица за средната тарифа по разплащателните сметки за 2019 г.
Така например за откриване на разплащателна сметка банките са прибирали средно 1.94 лв., при 1.84 лв. година преди това. Ако разплащателната сметка се открива в пакет с дебитна карта, таксата е по-ниска – средно 1.42 лв., но отново е с повишение спрямо предната година, когато е била средно 1.25 лв.
Обслужването на разплащателната сметка също е поскъпнало – средната цена през 2019 г. е 2.39 лв. месечно, което е с 25 стотинки повече отпреди година. За последната година съществено е поскъпнала услугата за плащане на сметки за ток, вода, парно и пр. през разплащателна сметка. Средната такса през 2019 г. е 1.72 лв., докато година преди това – 1.07 лв. Ако плащането е към сметка на друга банка таксата скача до 3.39 лв. средно, при 2.17 лв. година преди това.
Преводът на суми до 3600 лв. по разплащателна сметка е бил безплатен през 2019 г. Впечатление прави, че с всяка година пада размерът на сумата за внасяне на средства без такса. Така например през 2016 г. средно тя е била 4500 лв.
Расте и таксата за теглене на пари от разплащателна сметка – за суми до 1000 лв. тя е средно 2.26 лв., докато година преди това е била 1.37 лв.
Намаление на таксите има единствено при преводите, нареждани чрез онлайн банкиране – а тях цената пада с 10-20 стотинки. Докато при кредитни преводи, нареждани на гише, таксите за една година са скочили с до 70 стотинки.
БНБ изготвя сравнителни таблици от 2017 г. насам, след като евродиректива задължи банките в ЕС да създадат условия всеки, който не е клиент на банковата система, лесно и на поносима цена да си открие сметка, да има дебитна карта и да може да прави плащания. Целта е да се помогне на бедните хора, на младежи, студенти, мигранти и пенсионери да ползват ограничени финансови услуги. Това става чрез откриване на т.нар. платежна сметка за основно операции. БНБ може да ограничи таксите единствено по тези сметки. Цената на услугите по тях не трябва да надвишава осреднената тарифа по стандартните разплащатателни сметки, която публикува всяка година централната банка.
Проблемът е, че банките не желаят да предлагат такива платежни сметки. Проучване на „Активни потребители“ отпреди година показа, че в половината трезори у нас служителите изобщо не знаят за „евтините“ сметки или подвеждат клиентите като им обясняват, че те са само за социално слаби, на които да се получават помощи. Има обаче още едно сериозно ограничение пред ползването на платежна сметка за основни операции – потребителят не трябва да няма сметка в друга банка.