От близо една седмица от екрани и по всички комуникационни канали заради коронавирусната заплаха ме облъчват следните мои колеги:
– Д-р В. Мутафчийски, лекар и военнослужещ – председател на национален кризисен щаб, назначен да координира криза от заразна болест, без има криза, по специалност коремен и едноскопски хирург.
– Д-р Кантарджиев – микробиолог, самоназовал лабораторията в ръководения от него Национален център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), като национална и референтна.
– Д-р Ангел Кунчев – единствен, който в този щаб май разбира за какво иде реч. Основния липсващ – министърът на здравеопазването, но сериозен издател на наредби със съмнителна полезност и практичност.
Най-важното от работата на щаба – видяхме прелестта на българската генералска униформа във всичките ѝ разновидности и купища общи приказки, преразказ на международния новинарски обмен. Самообявиха се за последна инстанция, демонстрираха линейка, скафандри, пръскане на асфалта и измислиха нова …. декларация, която всички идващи от Италия и Китай да попълват.
Всъщност, мерките за да се предпазим от тази идваща инфекция трябва да се насочени към хората, а не към чиновниците.
Кампанията трябваше да се организират първо отдолу нагоре, с главно участие на епидемиолози и инфекционисти и да се обясни на колегите от първи ред, какво да се прави, да се организират места за пренасочване на съмнителни и болни и да се организира грижата за тях.
Вместо това се разпали корона-истерията, главният въпрос на епидемията станаха болничните, а говорители станаха синдикалисти и т. н. здравни адвокати. Неадекватният министър пък предложи да се самоизолираме, и самокарантинираме и още куп нелепости.
Обръщайки подхода към потенциалната заплаха, държейки се неадекватно и много разтревожено, здравните власти показаха, че (цитирам колегата д-р Христов): „Държавната
здравна администрация дотолкова е калинкизирана,
че практически е тотално интелектуално блокирала и (почти) нищо смислено не може да измисли по въпроса с коронавируса.“
В резултат на всичко това, естествените първи жертви на чиновническото невежество бяха общопрактикуващите лекари (ОПЛ) от страна на медицинските специалисти и пътуващите българи от страна на населението. Принудителното задържане под карантина без симптоми, по заповед на един счетоводител, по признак от къде се връщаме, считам за погазване на човешките права. Изобщо властите се държат, като че ли новия инфекциозен агент има признаците на Особено опасна инфекция. COVID-19 е нова, но не и особено опасна.
Създадената паника доведе до спекула, текстилните предпазни лицево-носни маски, абсолютно ненужни на здравите (обявено е от СЗО) стигнаха космически цени и изчезнаха от търговската мрежа. Марлите и спирта изчезнаха почти от аптеките, а премиерът, създал щаба, обяви че разблокира 100 тона спирт от държавния резерв – и това без нито един болен, с причинител коронавирус, камо ли в сериозно състояние.
Не малко за тази истерия, направиха със свръхреакцията си, иначе адекватните служители на СЗО. Работил съм с тях преди време и мога да сравня.
Както се казва, никой не може да ти направи на теб толкова лошо, колкото сам може да си направиш. Не намирам логика защо това се случва! Отдавам го на егото и епидемиологичното невежеството на д-р В. Мутафчийски – паднало му се да е началник на още нещо, освен ВМА, на относителния страх на д-р А. Кунчев да поема сам отговорност и решително да налага мнението си какво да се прави по неговата основна компетентност и на упорството на д-р Кантарджиев да докаже, главно през медиите, че НЦЗПБ е едва ли не референтна лаборатория в България. С това доказва , че не знае дефиницията за референтна лаборатория, но пък публиката лесно се манипулира.
До днес 02.03.2020 г., инфектиран с корона вирус българин няма, камо ли болен. Официално обявено! Не искам да съм на мястото на, горкия нещастник, когото ще обявят за пръв такъв – цитирам доц. Мангъров от събота сутринта – „Това е почти невъзможно да е вярно (да няма такъв) при отворената ни страна, камо ли с Италия -Ломбардия, където диаспората ни е концентрирана.”
Ето защо ми се налага да попитам няколко професионални въпроса нашите здравни власти, придружени с изводи от реалността, като ги разделя на лабораторно-професионални и директно за човешките права:
1. Твърди се, че разполагаме с тест , който определя директно вируса в биологичен материал чрез метода на ПСР, ако е изпълнен правилно несъмнено. Тестът се извършваше до скоро на 2 места, а вече на 4, едното обявено за референтно от неговия шеф. Биологичният материал, в който ще се търси вируса, е обявен в заповед на министъра!
Една от причините да не се открие досега коронавирус, може и вероятно се крие в
начина на вземане и транспорт на пробите
Преданалитичния стадий, изпълнен правилно, е предпоставка за верен резултат – правило известно на всички лабораторни специалисти.
При положение, че се знае, че коронавируса е много чувствителен и извън биологична среда живее от 5 до 35 минути, се налага да попитам:
Има ли строги инструкции за начина на събиране, на различните видове подходящ биологичен материал включващи – с какво се събира, как се съхранява и респективно на какъв режим се транспортира, от кого и с какви компетентности за транспорт, за да достигне до София, годен за да се изследва – с две думи – преданалитичния стадий как е спазен?
Според инструкциите на СЗО, пробите за изследване на заразени с вируса клетки, се вземат със стерилни тампони от носа, гърлото, конюнктивите и се поставят бързо в опаковката. Храчките и слюнката се събират в стерилни контейнери. Пробите се транспортират при температура от 2 до 8 градуса. Всяко повишаване на температурата може да доведе до изсъхване или дехидратация на пробата и компрометирането й, замразяването й води до други деструктивни процеси.
Вярно ли е, че у нас пробите се поставят в контейнер със сух лед (който поддържа минус 70 градуса) и се транспортират така с линейката на РЗИ или с куриерска фирма.
Сухия лед наистина може да се използва за транспортиране и съхранение, но не на биологични течности, а на промивка от повърхности, с цел изследване за коронавирус и е описан в специален протокол на СЗО.
Възможно ли е да не сме обучили правилно медицинския ни персонал за вземане на проби и за пренасянето му?
Разполага ли здравната мрежа с темеперирани контейнери за пренос на биологичен материал? Възможно ли е да смесваме две инструкции в една?
Ако това е така, не е чудно, че имаме все отрицателни проби.
Внимателно преглеждайки процедурите описани от производителите на ПСР в реално време, се откриват много фини изисквания, чието неспазване може да доведе до фалшиво отрицателен резултат. Несериозно е твърдението, че изследването на една проба, кръстосано в две различни лаборатории и получаването на еднакъв, отрицателен резултат е едва ли не доказателство за качество. Това е груба форма на непрофесионализъм, защото това не е междулабораторно сравнение, като се твърди. Друго е!
2. Известно ли е на нашите власти, че освен сега практикувания ПСР, има разработени поне два много по-евтини и с приблизителна ФОР/ФПЗ индекс тестове за COVID-19, които се базират на откриваеми антитела от тип YgМ и YgG у вече инфектираните, макар и безсимтомни хора?
За теста е необходима капка кръв от убождане на пациента. Разполагаме с пълното описание на теста, той е европейско производство, валидиран, евтин (под 25лв)! Тестът би спестил безполезното мерене на температура на влизащите в България български граждани с грипоподобни симптоми. Тестът е бърз и лесен, не се изисква пренос на биологичен материал, прави се на място, разбира се под контрола на лабораторен лекар!
Вярно ли е, че е известен на нашето МЗ и е отказан от тях, за да се купува много по-скъпия ПСР?
3. Защо е необходимо, ако се вярва на отрицателните резултати от досега използвания тест, да се държат хора под карантина? Без симптоми, без болест, само по информация, че са се върнали от Италия? Или властите не вярват на теста, или не вярват на самите себе си!?
В заключение: Умолявам здравните ни власти, да спрат да се държат сякаш сме в условие на особено опасна инфекция. Не сме! Да успокоят хората и да кажат, че имаме сили да се справим, ако ни дойде на главата инфекцията и да не се правят на последна инстанция в изследванията, на които даже вече не е ясно дали да вярваме.
д-р Георги Тодоров, „Право & здраве“