„Античността на закона не е доказателство за неговата справедливост. Грешка, възпроизведена в милиард копия, все още е грешка“. Така френският писател Паскал Брюкнер обобщава изменчивото лице на справедливостта, която май отдавна е напуснала във всичките си форми пределите на милата ни татковина. Как иначе да си обясним факта, че в стремежа да докаже правотата си в „процедурата“ по ликвидирането на КТБ, държавното обвинение продължава да прави необясними компромиси по отношение на своя „защитен свидетел“ Бисер Лазов?
Бисер Лазов юнашки придобива актив след актив. Просто така – без да има законово основание, без да разполага със законно спечелени пари, без… нищо. Очевидно обаче тези данни правят впечатление единствено на читателите ни. Останалите – т. нар. „орли на правосъдието“ – продължават да мълчат и да си налягат парцалите, макар прекрасно да знаят какво и как се случва.
Никой обаче не само не обърна внимание на изнесените от медиите , но пренебрегна и десетките сигнали на различни граждански организации и физически лица, свързани с различни врътки чрез които апетитни активи на дружества – длъжници на банката, тихо преминават в ръцете на нови собственици.
Такъв е случаят с източването на атрактивни имоти, собственост на една от перлите в короната на КТБ – строително-инвестиционната компания „Евробилд 2003“ ЕООД. Неин едноличен собственик е фирмата “Иновейшън Трейд” АД, която стана достатъчно известна от предишните ни публикации по темата. Под мъдрото ръководство на Бисер Лазов, след редицата прехвърлителни сделки още в първата година след затварянето на банката, на 19 октомври 2017 г. източеното дружество “Иновейшън Трейд” е обявено в несъстоятелност.
До нея се стига след като в играта за избягване на задълженията се включва „Дивал 59“ ЕООД. То е собственост на сръбското „Ботса ДОО“, което купи акциите от близкия до Лазов Емил Галов. Производството по несъстоятелността тръгва по молба на “Дивал 59” от 17 декември 2014 година. Към нея по-късно се присъединяват КТБ и фирма „Критие“, която още през януари 2015 г. представя доказателства, че „Евробилд 2003“ разпродава имуществото си на занижени цени.
Любопитното в случая е, че за начало на неплатежоспособността е определена датата 12 февруари 2015 г. – когато прехвърлянето на най-атрактивните имоти на дружеството е било завършено. Проследявайки „движението“ в това дружество, човек не може да не забележи, че точно преди да бъде внесена молбата за несъстоятелност, седалището на „Евробилд 2003“ е преместено от София в родния град на Бисер Лазов – Кюстендил.
Квесторите на КТБ по това време – Станислав Лютов и Елена Костадинчева, също проспаха грабежа. От документите по делото става ясно, че те са поискали банката да се присъедини в производството по несъстоятелност едва в края на януари 2015 г. – едва след като са били сигнализирани за случващото се в „Евробилд 2003“ ЕАД.
Докато всички (уж) отговорни да бъде прибрана максимална част от активите на банката са потънали в дълбок сън, Лазов е бил съвсем буден. Под диригенската му палка са продадени множество имоти, сред които 8-етажната сграда на агенция „София прес“ на бул. „Цариградско шосе“ и централата й на ул. „Граф Игнатиев“ (или на пл. „Гарибалди“). Те разбира се не са попаднали в случайни ръце, а са били прехвърлени на свързани с него подставени лица и дружества.
Когато най-сетне идва ред дружеството да бъде обявено в свръхзадлъжнялост, задълженията му към КТБ са над 92 млн. лева. Те произтичат от 11 договора за кредит. След документалните гимнастики на Лазов обаче приетото вземане на банката към „Евробилд 2003“ е намалено с 27 млн. лв. – заради признаване на прихващане във връзка с развален едностранно договор за подчинен срочен дълг, както и за задължения по неплатени наеми.
Наред с вземанията на КТБ бяха приети и такива на дружества, управлявани или свързани с Бисер Лазов. Целта се подразбира – делът на банката във вземанията на кредиторите на „Евробилд 2003“ да бъде сведен до равнище, което да я елиминира при евентуална бъдеща подялба на имотите, ако се стигне до разваляне на сделките за тях.
Скандалът с прехвърляния на имоти с активното участие на Бисер Лазов се дъвче вече дълго време, но… само по вестникарските страници. Тук е моментът да припомним как преди пет години неправителствената организация „Ние, гражданите“, изпрати сигнал до финансовия министър Владислав Горанов, до шефа на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков и до тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Поводът е съвсем конкретен: сградата на ул. „Граф Игнатиев“ №10 в столицата, където се помещаваше централата на КТБ, е била извадена от масата на несъстоятелността й.
На практика фирмата „Евробилд 2003“ се оказа собственик на достолепната сграда, закупена с кредит от Корпоративна търговска банка. В края на 2013 г. фирмата е дължала 65.074 млн. лв. към КТБ, сочат данните от кредитната й история.
При затварянето на банката – на 20 юни 2014 г. – дължимата сума е 83.810 млн. лева. А по данни на самата КТБ (в несъстоятелност), към 16 февруари 2017 г. непогасените задължения на дружеството вече възлизат на 104.569 млн. лева.
От доклада на Временната парламентарна комисия, която трябваше да разнищи връзките на фирмите, свързани с банката, стана ясно, че част от заемите, отпуснати от КТБ, са отишли за покупката на дялове от „Пътстрой Пътища“ ЕООД (прехвърляне от ИПС на „Евробилд 2003“), за покупко-продажба на вземания с „Про лего“ АД и „Синектик“ ЕООД, за покупка на акции от „Евробилд София“ ЕАД и „Лекс Пропъртис“ АД, за закупуване на недвижими имоти, в това число и на търгове на частни съдебни изпълнители.
Каква част от тях обаче, е останала след врътките на Лазов, ще стане ясно едва когато бъде приключена сметката по несъстоятелността на „Евробилд 2003“! А тя едва ли ще бъде в полза на КТБ.
„Банкер“