Вчерашният жалък опит да се състави набързо правителство от деветоюнци, чрез което Пеевски да оцелее политически и да овладее ДПС, се провали.
Предстои закономерното разпускане на злополучния 50-и парламент и провеждането на избори наесен, защото е несериозно изобщо да се мисли за каквото и да било в рамките на това Народно събрание, в което три от седемте парламентарни групи са пред разцепление и видимо не са монолитни и с изяснени политически нагласи.
Въпреки всичките напъни на съпредседателя на ДПС да ни „убеди“, че спешно ни е нужен кабинет, който да ни пази от Путин и че самият той ще бъде гарант за тотален и повсеместен евроатлантизъм, Доган му каза „НЕ“ и част от депутатите на ДПС начело с Чакъров отхвърлиха кабинета „Желязков“, който Борисов похарчи залудо.
Всичките заплахи, които Пеевски отправи относно това, че с отказа си да подкрепят правителството му, което формално излъчи Борисов, народните представители хвърлят България в краката на руския президент, звучаха нелепо и на моменти комично. На тези призиви на Пеевски мнозина можем да отговорим, че всъщност ние не желаем страната ни да бъде „дадена“ от него на Байдън, Урсула и Сорос и стоящите зад тях ликвидатори на Европа и на западния свят като цяло, заедно с присъщия за него бял човек и неговите традиции и култура. Нали?
Нещо повече, откровено не желаем държавата ни да стане заложник на борбата за оцеляване, която Пеевски води в ДПС, и съответно на корупционите апетити на част от тази организация.
Сега в политкоректното информационно пространство започна кампания за налагане на клишето, че имало „политическа криза“ в България и, видите ли, след вчерашното гласуване тя се задълбочавала. Еми не е така!
Няма как да има „криза“ на нещо, което не съществува – този фарс, който ни предлагат шепа компрадори, по никакъв начин не би могъл да се оприличи на „политика“ и в този смисъл няма как да се говори за „политическа криза“. Това е чисто и просто битка между агенти-лакеи, в която всеки иска да спечели доверието на чужди служби и съответно да бъде номиниран за „пръв“ наместник, който да разпределя активи и постове на местно ниво. Или още по-просто казано: кого „началниците“ ще номинират и съответно ще му разрешат да ни доограби.
Това е положението, няма тук никаква политика и никой няма никакви намерения да решава някакви значими за обществото ни въпроси. Ще си позволя да перифразирам: „по посолството ще ги познаеш“…
Най-жалък в тази ситуация е Борисов – наведен и унизен, коленичил пред Пеевски похарчи едни от най-способните си и кадърни хора, като ги номинира за министри в проектокабинет, който трябваше да „спасява“ съпредседателя на ДПС, но получи едва 98 гласа „ЗА“.
Това беше тотален крах за ГЕРБ и персонално за Борисов – нито един глас извън ГЕРБ и депутатите на Пеевски, нула. „А“ отборът на ГЕРБ отиде курбан за Сараите, а над половин милион избиратели на партията бяха подложени на поредното унижение.
Ахмед Доган буквално каза на Пеевски, че е претеглен на везната и е преценен недостатъчен. Подозирам, че след унижението си Борисов ще заеме страната на почетния председател на ДПС, както и Румен Радев, за чието политическо раждане Доган бе един от акушерите. В тази конфигурация шансовете на Пеевски не са големи и на хоризонта се задават смутни времена за многобройния му обслужващ персонал във всички партии и висшите етажи на чиновничеството, ще им се наложи да се скитат като ронини – самураи без господар и чест.
Всякакви отломки от разпадащата се „империя“ на Пеевски ще започнат да се самопредлагат на кой ли не и да се ослушват за нов „господар“.
Войната между всички тези хора, които реално съсипаха България и я превърнаха в треторазрядна колония със затихващи функции, може да има само и единствено оздравителен характер и аз по никакъв начин не бих си позволил да наричам тези процеси „криза“. Напротив! Трябва да гледаме на случващото се като една добра възможност да се преброим и да се преучредим като държава и народ.
Страхил Ангелов