Ахмед Доган – почетният председател на ДПС преди да се разцепи движението, е от малкото оцелели политици през т.нар. преход в България, продължил цели 35 години. Вечната Амбър в най-новата ни история, човекът с претенции да разпределя порциите във властта, вечният балансьор и господарят на мълчанието.
Доган на турски език значи сокол, поради което често е наричан гальовно Сокола.
Любимото му амплоа е мълчанието, придружено с енигматична усмивка, а когато заговори, излязлото от устата му се смята за библейска истина от привържениците му и знак за останалите. В думите му винаги се търси скрит смисъл за посоката на движението. Майстор е и на завоите – от ляво надясно и обратно в зависимост от политическия вятър, но винаги е добре мотивирано – в името на България.
През 1991 г. СДС печели изборите „с малко, но завинаги“, както казваха седесарите. В парламента влизат само три партии, СДС има 110 депутати и разчита на 24-те гласа на ДПС за мнозинство. Движението подкрепя правителството на Филип Димитров, избрано на 8 ноември 1991 г. След знаменитите „Боянски ливади“ на тогавашния президент Желю Желев, профсъюзи, медии, църква, президентство, извънпарламентарни партии, през октомври 1992 г. министър-председателят Филип Димитров иска вот на доверие в парламента. Губи го, след като ДПС и „сините мравки“ – отцепници от СДС, гласуват срещу него. А Доган се прочу с фразата, че е теглил „депесарски шут“ на бившите си партньори.
Резултатът е най-мрачният период от историята на прехода – правителството на премиера Любен Беров, избран с мандата на ДПС и управлявал близо 2 години. Периодът на безвремието и мутрите.
През 1996 г. ДПС става част от Обединените демократични сили заедно със СДС и Народен съюз. Председател на ОДС става Иван Костов, който по-късно става премиер на страната. Година по-късно ДПС напуска коалицията, а Костов нарича Доган „проклятието на България“.
В едно от интервютата си Иван Костов обяснява защо е нарекъл Доган „проклятието на България“. Първия път е “ защото беше станал политически говорител на заварената от Жан Виденов българска мафия“. „Ахмед Доган по никакъв начин не пожела да приеме европейските правила, да изтикаме тази мафия в ъгъла“, казва той. А по повод думите на Доган, че е „инструмент на властта“ и че и други политици използват подобна лексика, бившият премиер коментира, че „това са интерпретации за оневиняването“ на лидера на ДПС. „Все неща, които трябва да прикрият изречената от него грозна истина“, казва той
Движението сваля доверието си от ОДС и след изборите през 2001 г. влиза в коалиция с НДСВ и дори има свои министри. Казват, че тогава гласът на Доган е тежал повече, отколкото този на министър-председателя Симеон Сакскобургготски.
Доверието в царското движение обаче се стопява на следващия вот и така се стига до правителство на тройната коалиция на НДСВ, БСП и ДПС.
Неоспорим факт е, че често завоите му са удовлетворителни за търсеното мнозинство. Участието му във властта обаче винаги е съпроводено с тежко наследство за партньорите му, принудени да му угаждат, за да не се простят с властта.
Друг неоспорим факт е, че без него ДПС отдавна да е забравено. Митологията около Доган е толкова богата и обрасла с истини и неистини, че го прави интересен за много хора. Успял е да убеди българските турци, че е единственият достоен лидер на ДПС. Всички посочени от него следващи председатели не можеха да направят и половин крачка, без неговата санкция. А ако се опитаха плахо да излязат от схемата, моментално ги застигаше отстраняване и политическа смърт. Лютви Места бе малко изключение, но видяхме докъде я докара неговата ДОСТ, въпреки мощната подкрепа от Анкара.
Преди години имаше опит на т. нар. движение на младотурците – група депутати от 38-ото Народно събрание, тогава млади момчета, които си въобразиха, че могат да осъвременят политиката на движението. Всичко се разпадна – едни напуснаха партията, други се врекоха във вярност и… бяха възнаградени с постове, когато стана възможно.
Но да започнем отначало. Ахмед Демир Доган е роден на 29 март 1954 г. в с. Пчеларово, Генералтошевско, като Ахмед Исмаилов Ахмедов. Доскоро се смяташе, че родното му село е Дръндар, вероятно поради това, че години по-късно Доган построи там нещо като замък за децата. Оказа се, че там живее сестра му, а замъкът стои празен и се руши. Просто там малкият Ахмед прекарва част от детството си.
Когато е 6-годишен, бащата напуска семейството, а майка му Демирие се жени повторно. Пастрокът се опитва да осинови Ахмед, но не могат да открият биологичния баща, за да даде съгласието си за това.
След завършване на основното си образование Ахмед записва техникума по Индустриална химия във Варна, но още преди да завърши първата година се премества в СПТУ по стъкларство в село Белослав.
През 1981 г. завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и става редовен аспирант в Института по философия към БАН. Четири години по-късно завършва и Академията за обществени науки и социално управление – прословутото през онези години АОНСУ на Централния комитет на БКП. През 1986 г. защитава кандидатската си дисертация и постъпва на работа като научен сътрудник в Института по философия.
Едно пояснение за младите българи – въпросното АОНСУ бе ковачницата на партийни кадри на БКП. Случайни хора не можеха да припарят там – само проверени в правилно мислене верни на партията хора. Затова и Ахмед Доган не обича да си спомня за този период.
Другото, за което никога не говори, е агентурното му минало в Държавна сигурност, осигуряваща спокойствието на тоталитарния режим. Там се подвизава с псевдонимите „Ангелов“, „Сава“ и „Сергей“. За това се подозираше, но истината лъсна от парламентарната трибуна през 1997 г., когато тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев обявява имената на 23-ма депутати. Сред тях освен името на Ахмед Доган бяха огласени имената на почти цялото ръководство на ДПС.
Името на Доган излезе и от решенията на следващата комисия по досиетата с председател Методи Андреев през 2001 г. Тогава законодателството не позволява достъп до самите досиета. Година по-късно ДПС гласува за отмяна на Закона за досиетата заедно с НДСВ и БСП.
Любопитен факт от биографията на Доган е реакцията му при скандала през 2006 г., когато тогавашният вътрешен министър Румен Петков реши да разсекрети агентите на ДС сред журналистите. Ахмед Доган изненадващо предложи пред партньорите си от Тройната коалиция Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев всички досиета да се извадят на масата. И се стигна до сегашния закон за досиетата – при постъпване на висши длъжности да се знае кой кой е.
Държавна сигурност стои в основата на много структури, създадени след промените през 1989 г. след падането на бившия Първи Тодор Живков, включително и при създаването на самото ДПС. Тя инженерства не само в икономическия живот с изнасянето на прословутите куфарчета с пари зад граница, но и в политиката, за да си осигури възможност да продължи да дирижира процесите.
Според изследователя на Възродителния процес Михаил Иванов комунистическото крило около бившия премиер Андрей Луканов и ген. Любен Гоцев е работило за създаването на ДПС. Създадените от крилото на Георги Атанасов в БКП прокомунистически националистически организации пък се обозначиха с обявяването на война на ДПС. Целта беше да се разгори противоборство между тях, при което да се усилват взаимно за сметка на реалните демократични сили. Работеше формулата, че етноцентризмите взаимно се усилват, твърди Михаил Иванов.
Причастието на ДС при зачеването на ДПС също е тема табу за Ахмед Доган. Никога по никакъв повод не е коментирал това. Затова пък митологията около затворническото му минало като дисидент широко се обсъжда в началото на прехода. Възродителният процес прекръщава Доган на Меди Доганов. Според официалната му биография той се включва активно в съпротивата срещу преименуването и става един от основателите на нелегална организация. Така попада в Пазарджишкия затвор, където лежи в килия за смъртници. Осъден е на 10 г., а през 1989 г. е амнистиран. В затвора среща един от най-верните си хора Касим Дал.
Очевидци твърдят, че Дал изпада в истински шок, когато разбира за агентурното минало на шефа си. По-късно той напуска ДПС и създава своя партия.
Още по-шокирана е жената, от която Доган има син – Демир. Таня Желязкова очевидно не е вярвала до последно, че Доган е бил агент. След разсекретяване на досиетата тя получава достъп и вижда разписките, доносите и пр. компрометиращи документи за бащата на сина си и е потресена, твърдят хора, били в обкръжението на Сокола.
Как точно се случва избирането на Ахмед Доган за лидер на ДПС също е обвито в полуистини, откровени измислици и догадки. Така или иначе на 4 януари 1990 г. Меди Доганов става председател на движението и така започва политическата му кариера. От тогава досега неизменно е избиран за депутат, но първо става известен като народния представител с най-много отсъствия, а по-късно веднага след изборите отстъпваше мястото си на следващия в листата.
Постепенно политиката на ДПС се примесва с икономически зависимости. Доган се сближава с тогавашния шеф на „Мултигруп“ Илия Павлов, който започва да се появява на митинги на движението. След убийството на Илия Павлов работата продължава с разроилите се разклонения на компанията.
Самият Ахмед Доган в прав текст признава тази зависимост. В предизборната си кампания за парламентарни избори през 2005 г. обявява в Шоуто на Слави по бТВ, че финансирането на партията му, както и финансирането на всички други политически партии, става чрез „обръч от фирми“. Четири години по-късно пак по време на кампания за парламентарни избори Доган обявява на митинг в с. Кочан, че той разпределя „порциите на финансирането в държавата“.
Взаимното проникване между политика и икономика се засилва през годините. Дали като гавра с избирателите или като демонстрация на безнаказаност, но 2008 г. ще се запомни като поредната метаморфоза на Сокола, внезапно превърнал се в консултант на четири мегапроекта по време на правителството на Сергей Станишев – философът се преквалифицира в главен енергетик на републиката. Консултира хидровъзел „Цанков камък“, „Доспат“, каскада „Горна Арда“ и хидровъзела „Тунджа“. Изплащането на парите – почти 2 млн. лв., е уредено с договор за консултантски услуги от януари 2008 г. между Доган и Института по минно дело чрез „Минстрой холдинг“ – едно от поделенията на „Мултигруп“.
Интересът на Доган към възможността чрез политиката да се правят пари се засилва и през 2018 г. той става горд собственик на 70% от ТЕЦ-Варна чрез фирма на децата на бившия си министър от правителството на Пламен Орешарски – Данаил Папазов. Същата година и същия месец август Доган придобива 70% от дяловете от въпросната фирма „Сигда“.
Покушението
Датата 19 януари 2013 г. остава паметна и за Доган, и за ДПС. На партийна конференция тогава 25-годишният Октай Енимехмедов внезапно изскача на подиума, където лидерът на движението произнася словото си, и прави опит да стреля по него. Пистолетът обаче засича, Доган веднага се мята на земята, публиката е слисана, а бившият лидер на младежкото ДПС Мустафа Карадайъ се нахвърля с юмруци и ритници на Енимехмедов. Което на по-късен етап го издига до председател на движението по личната препоръка на Доган.
Дали Ахмед Доган е имал намерение да се оттегли от поста на тази партийна конференция или не ще остане загадка. Факт е, че след като суматохата се успокоява, Филиз Хюсменова дочита речта на Доган и обявява, че той се оттегля от поста и предлага да го наследи Лютви Местан. Форумът гласува Ахмед Доган да остане пожизнен почетен председател.
Според бившия директор на Националната служба за сигурност и сегашен депутат от „Продължаваме промяната-Демократична България“ Атанас Атанасов опитът за покушение прилича по-скоро на театър, тъй като използваното оръжие е газов пистолет, зареден със сигнало-звукови патрони. Коментарите на политиците за събитието варират от „нападение срещу демокрацията“ и „терористичен акт“ до „инсценировка“ и „провокация“.
Сватбите, но не на Иван-Асен
Освен политическите и икономическите си занимания Ахмед Доган става известен и като ценител на женската красота. Често е сред поканените на модни дефилета, дори в част от тях журира. С напредването на годините се отказва от това занимание.
Но ще се запомни със сватбите и разводите си.
Годината е 2004-та. На стадиона в Исперих се провежда истинско шоу. Ахмед Доган се появява с булката си 18-годишната Айсехел Руфи, облечена в турска носия, на файтон и обикаля местния стадион под съпровода на музика. На сватбата са поканени 10 000 души. Любовта обаче не трае цял живот. Само за една нощ Айсехел трябва да напусне общия дом буквално с дрехите на гърба си. По-късно тя обявява, че мъжът й пиел и я е биел. А Ахмед отвръща на удара с твърдението, че Руфи му кръшкала с приятелка. Освен това жена му не била чистница и дори не си перяла бикините. Така се стигна до историята за дамските гащи, подета с удоволствие от медиите.
„Oбеĸт на нейните домогвания е едно същество от Варна, с ĸоето много често е спала. Едно хубаво момиче, което прилича на момче и което от ревност не дойде на сватбата“, откровеничи Доган в интервю от онзи период.
Не му издържали нервите и една сутрин ошамарил Айсехел, извикал служебната кола и я пратил при майка й.
Руфи пък му връща жеста, като обявява, че въпросното момиче е повече мъж от Доган. И признава, че е направила аборт, но се радва, че е станало така, защото иначе щяла да намрази детето на човека, който я биел.
Година и половина след раздялата с Айсехел Руфи Ахмед Доган се жени за 21-годишната Ширин Карнобатлъ. Заварката станала, когато се явила на конкурс за водещи по БНТ, а лидерът на ДПС бил в публиката. Харесал я и вдига втора сватба със „скромните“ 300 души, за да не го сметнат за скръндза. Обаче нещата и тук не потръгват, а Доган се зарича да не опитва трети път.
Удържа на думата си и живее в грях с манекенката Алтен Алиева. Причината за втория развод не става ясна, Ширин предпочита да запази мълчание, въпреки че Ахмед й взема родената междувременно дъщеря Демет. Детето практически е отгледано от мащехата си Алтен в Боянския сарай.
Ахмед Доган има още един незаконен син – Айан, роден през 1995г., за когото не обича да говори. Детето е родено от секретарката му Айтен, 11 години по-млада от лидера.
Заигравките с медиите
Преди да се скрие в сараите си и да стане недостъпен Ахмед Доган бе любимец на медиите. Рядко даваше интервюта, но когато го направеше, се превръщаше в сензация.
Любопитен елемент от флирта му с определени журналисти е скандалът с Мадам В. Годината е 2010-та. Колегата Валерия Велева пише в „Труд“, където по онова време работи, материал под заглавие „Парите привличат Доган и ДПС“. Реакцията е светкавична чрез пресцентъра на движението.
Ето какво пише в него:
Браво, Мадам В!
Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юни 2009 г.). Винаги съм знаел, че не си „моралният стожер“ на обществото, за каквато се представяш. Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен PR.
Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от PR стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за „добрия тон“, който ще имаш в писанията си за нас.
Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото?
А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че „можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам“.
Браво, Мадам В. Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е: от колко места ти плащат за подобни „поръчки“? Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш само жертвата? Разбира се, срещу цената за „омекотяване на удара“. Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говорим…
Когато вчера прочетох сакралните ти заклинания по мой адрес, ми стана забавно, естествено, и интересно. Ако съм в подходящо разположение на духа, бих могъл да ти направя шокиращ психоаналитичен портрет само въз основа на този текст. И той няма да има нищо общо с твоите миш-маш излияния, които са безпринципна смесица от разнородни понятия, които само внушават непоносимост, ненавист, омраза и дори агресивност. А знаеш ли, че и това също е подсъдно. За морал – да не говорим…
В този текст цялата ти същност е концентрирана в началото на въвеждащото ти изречение: “ този път няма…“ Защо, Мадам В, този път няма? Защото не ти плащаме, нали?
От къде идваш и накъде си се запътила, Мадам В? Кой те е упълномощил да се правиш на морален съдник на (и в) обществото?
Един съвет. Когато бълваш подобни деструктивни внушения, го прави пред нарочно поставено за целта огледало. Така сама ще прецениш границите на моралния императив във вътрешния си свят, както и съответствието му на външните обстоятелства.
Между другото, имаш интересна история от гледна точка на категорическия императив (постъпвай с другия така, както с тебе би искала да постъпят). Например, започваш от „политици по пантофи“, минаваш пред интимното проектиране на Аз-а в кухнята и спалнята на различни величия (преобразувани в такива маркери – символи, като „гащички“, „луксозни апартаменти“, „милиони в зелено…“, „боянски сараи…“, „властта, която разпределя порциите…“, „1.5 млн. лв от Цанков камък…“), до превъплащаване в ролята на Касандра, която определя кой какво трябва да прави и кога да си ходи от историята…
Всеки от собствената ти гилдия може да потвърди, че тези пуснати в обръщение семантично натоварени „символи“, са върховни моменти в твоето развитие.
Нещо повече. Тези „символни ядра“ се превърнаха в организиращи принципи и „скрити параметри“ на измъчената ти аналитичност и на престорената ти морална позиция.
И технологията на правене на собствената ти история е една и съща. Това е методът на подмяната: подменяш предметната реалност (обективният факт) с виртуална реалност (предложения) и върху „новата“ основа на предполагаемата виртуалност съграждаш или създаваш всякакъв тип „новини“, които в общественото съзнание изглеждат правдоподобни, но по принцип са подвеждащи, невярни или манипулационни.
Например, ти много добре знаеш, че четирите идейни проекта (като предпроектни проучвания) нямат нищо общо с „Цанков камък“.
Дори, тези предпроектни проучвания не са започнали да се реализират; те не са обективен факт. Те са направени като стратегия за развитие на една частна фирма в контекста на европейските реалности.
Но понеже усещаш, че проблемът с „Цанков камък“ влиза в полезрението на обществото, като част от дневния му ред, съзнателно свързваш предпроектните проучвания за други обекти с един обективен факт – „Цанков камък“.
Именно тук е подмяната, Мадам В, и върху тази виртуална реалност с внушени правдоподобни асоциации (свързването на един обект с друг, които нямат нищо общо), започваш да изграждаш политически, икономически, правни и морални тези.
Що се отнася до Хидровъзел „Цанков Камък“, вярно е само едно. Много хора знаят, че бях идеолог на този проект до намирането на финансова схема за неговото стартиране. По финансинг проектът спечели първо място в ЕС по „виртуално финансиране“, чрез метода на въглеродните емисии (Протокола от Киото). След това компетентните субекти бяха други.
Така е, Мадам В…
Явно е, че от време на време изпитваш чувство на вина. Ти си знаеш. Но сигурно не съзнаваш, че комплексът за виновност продуцира агресивност. Да. От гледна точка на цялостния ти статус, това е нормално.
Дерзай! Знам, че имаш слабост към властимащите. Но запомни: накрая всеки трябва да си плати сметката.
Ще се помоля за теб. Господ да ти е на помощ!
А. Доган
В днешни дни
Както се казва – няма ненаказано добро. Това важи и за политиците. Човекът, който израсна пред очите на Ахмед Доган, се опитва да го съсипе. Делян Пеевски, когото лидерът на ДПС нарече „феномен в българската политика“, се обърна срещу него и вече успя да завлече част от избирателите на движението, част от ръководството и дори да остави без сграда групата около Доган.
Предсрочният парламентарен вот сочи, че Пеевски постепенно овладява партията в базисни за Ахмед Доган общини и дори си позволи да изключи почетния председател от ДПС.
Във всеки случай излизането на санкционирания по глобалния закон „Магнитски“ Пеевски извади от сараите Доган и го принуди лично да нахъсва оредяващия си електорат. И така от „феномен“ Пеевски се превърна в „момчето“ за създателя си, с когото се познава още когато е 21-годишен и покрай „Мултигруп“.
„Всички сме виновни за това явление, което стана. Всички, включително и аз. Трябва да намери воля, сили и да се извиним на цялото общество и на първо място на нашите хора, на нашите избиратели, на нашите гласоподаватели. Грешката е направена и тя е от години. Трябва да се извиним, защото допуснахме подобно явление“, смята Ахмед Доган към днешна дата.
И това се очертава да бъде най-голямата битка в живота му. Тя е за оцеляването му като фактор и… разпределител на порциите.
Даниела Добрева, Офнюз