Документи доказват, че Гебрев не е планирал да изнася боеприпаси от взривения чешки склад
Взривовете в складове за боеприпаси в чешкото село Върбетице през 2014 г. вероятно не са били насочени срещу българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев, а може да да се разглеждат като част от по-широка стратегия за блокиране на военните доставки за Украйна, посочва разследващият сайт Belingcat във втори материал по темата.
Преди десетина дни чешките спецслужби разкриха, че разузнавателната служба на руската армия (ГРУ) стои зад взривяването на 50 тона боеприпаси в складове край Върбетице, отнели живота на двама души.
Според Belingcat в чешката операция са участвали поне шестима офицери под личното наблюдение на зам.шефа на ГРУ ген. Андрей Аверянов. Част от тях са сред заподозрените за участие в отравянето на Гебрев през 2015 г. Други двама – Александър Мишкин и Анатоли Чепига – бяха посочени от Великобритания като хората, извършили опита за убийство на Сергей Скрипал, който бе отровен с „Новичок“.
В резултат на разкритията Чехия изгони 18 руски дипломати от руското посолство в Прага. В същото време обаче чешките власти твърдят, че в случая не става дума за акт на „държавен тероризъм“, тъй като атаката на ГРУ не била срещу Чехия, а срещу българския оръжеен търговец Гебрев, чиято фирма „Емко“ е съхранявала в склада свои боеприпаси, които планирала да изнесе за Украйна и че експлозията всъщност трябвало да стане другаде.
С официално изявление от миналата седмица „Емко“ опроверга тази версия, изтъквайки, че към онзи момент не е възнамерявала да изнася нищо от склада. Това се потвърждава от документи на компанията и нейната кореспонденция с фирмата Imex Group, която управлява чешкия склад за боеприпаси, посочва Bellingcat. Според документите, с които изданието разполага, към октомври 2014 г. „Емко“ не е планирала да премества или продава каквато и да е своя стока, складирана в Чехия. Това изрично е потвърдено и от представители на Imex пред чешкото издание Respekt, което е партньор на Bellingcat.
Извън този казус обаче, българската компания е била основен доставчик на боеприпаси за Украйна по време на кризата, предизвикана от руската военна инвазия там.
През февруари 2019 г. „Емко“ призна, че е продавала боеприпаси на Украйна в края на 2014 г. Компанията е имала решаваща роля в укрепването на боеспособността на украинската армия в момент, когато териториалната цялост на Украйна е била заплашена, пише Bellingcat. Според информирани източници „Емко“ е една от двете компании от ЕС, които са специализирани в производството на боеприпаси, съвместими с въоръжението от времето на Съветския съюз, като другата фирма е била под „ефективен руски контрол“, така че „Емко“ е била единствения възможен външен доставчик на боеприпаси за украинската армия.
Практиката на руското военно разузнаване е била да предлага на търговци, разполагащи с боеприпаси, съвместими с украинското артилерийско въоръжение, цени, които „сериозно надхвърлят пазарните“, за да изкупят стоката и тя да не достигне украинския пазар, твърди източник на изданието. Три партиди боеприпаси, произведени или модернизирани в „Емко“, са били успешно внесени в Украйна, твърди още източникът, който обаче не може да уточни дали са внесени директно от „Емко“ или от трета страна.
От „Емко“ са потвърдили пред Bellingcat, че са доставили на Украйна боеприпаси в периода декември 2014 -февруари 2015 г., съгласно договор, подписан през ноември 2014 г. компанията казва, че част от договорените количества не са реализирани, тъй като „Емко“ се въздържа да внася боеприпаси в Украйна след февруари 2015 г., когато е подписано споразумението Минск-2 за деескалация на конфликта.
Нямам интерес да продавам
По време на руско-украйнския конфликт от 2014 г. редица държави, сред които България и Чехия, продават боеприпаси на Украйна. Това се случва чрез държавни фирми, а „Емко“ е една от малкото частни, които също могат да го направят. Въпреки това компанията неколкократно заявява, че няма намерение да мести боеприпасите си от Чехия.
На 3 октомври 2014 г. шефът на компанията-оператор на складовете Imex Петр Бернатик изпраща на Гебрев писмо, в което го уведомява, че към неговата стока има интерес и предлага да я продаде. Отговорът от „Емко“ е, че няма интерес от продажба и че боеприпасите остават на склад. Гебрев дори заявява, че ако Imex не могат да държат стоката, той ще се обърне към друга фирма. Дори и след експлозиите „Емко“ казва, че няма намерение да мести боеприпасите.
Според Belingcat има вероятност въпросните кандидат-купувачи да са били именно от ГРУ. Изданието посочва, че по същото време офицерите Мишкин и Чепига искат достъп до складовете, представяйки се за търговци на от Таджикистан. Експлозията избухва в деня, в който те излитат от Чехия.
Ако Гебрев не е имал намерение да мести продукцията си в България, както доказва кореспонденцията, версията на чешките власти, че експлозията е трябвало да стане другаде – евентуално в България – е малко вероятна. Появява се обаче хипотезата, че ГРУ може би се опитвала да взриви всичко в склада, за да блокира възможността каквито и да е от съхраняваните там боеприпаси да не стигнат до Украйна.
Трети вариант е службата да не е разполагала с достатъчно достоверна информация.
Стратегията
Руските служби започват активни опит да блокират всякакви опити за въоръжаване на Украйна от лятото на 2014 г., твърди Belingcat. Тази стратегия съвпада във времето с обявяването на независимост на сепратистите в Донбас, за които се предполага, че са под руски контрол.