„Къде го разпита? Свирка ли направи на тоя цървул в кабинета?!“ С тази разпасана реплика пред множество свидетели кандидатът за главен прокурор Борислав Сарафов, за когото ВСС гарантира, че има безупречни морални качества, се обръща към разследваща полицайка. Сарафов е бесен, че не може да смачка веднага разследването за строителната фирма “Агромах” и милиона евро намерен в сак. Той крещи още, че много добре знае „как се мачкат дела“. И впоследствие делото наистина е смачкано, а съдбата на този милион евро остава неясна. Но пък роднините на Сарафов чудодейно забогатяха.
През 2016 година „Капитал“ публикува разследване със заглавие „Петък 13 на последния етаж в прокуратурата“. В основата на историята стоеше заведеното от разследваща полицайка дело за обида срещу Сарафов. Тази позабравена към днешна дата история хвърля светлина върху моралния и професионален облик на единствения кандидат за главен прокурор, лицето Борислав Боби Сарафов.
Делото за обида срещу Сарафов
Около месец след завеждането на делото, на което Софийски градски съд дава ход, ищцата оттегля исковата си молба – поради, поне по нейните думи, последвало извинение от страна на Сарафов. Обществото никога няма да разбере дали наистина е имало такова извинение. Няма да разберем и дали, вместо това, не е имало още по-грозни заплахи срещу полицайката, включително и от страна на Сотир Цацаров. Следва обаче да припомним тази история, доколкото от нея за Сарафов нямаше никакви дисциплинарни последствия – докато само преди дни ВСС се произнесе, че той, видите ли, бил имал безупречни професионални и морални качества. Ами очевидно не са безупречни, меко казано.
В основата на избухването на Сарафов изглежда стои процесуалното развитие на разследването по делото „Агромах“, заведено в спец-прокуратурата през далечната 2015 (ДП 138/2015 на ГДБОП) и тихомълком смачкано неотдавна. По-конкретно Сарафов заявява, крещейки, че много добре знае „как се мачкат дела“ и че на екипа от разследващи полицаи ще бъдат повдигнати обвинения, за да им се отнеме допуска до класифицирана информация – дори и самото дело никога да не стигне до съд.
Един сак с един милион евро
Особено внимание обаче заслужава един сак с 1 милион евро, иззети при обиск в „Агромах“, чиито произход остава неясен. Няма нито житейска, нито друг вид логика в централата на строителна фирма да се съхранява такава сума, още по-малко пък в сак (а не в сейф). Това навява мисли, че вероятно сумата е била приготвена за „такса благодарност“ към АПИ и/или МРРБ, доколкото към онзи момент „Агромах“ ударно строеше автомагистрала „Струма“ след „спечелена“ обществена поръчка, възложена от кабинета Борисов 2.
Редно е да припомним, че по борисово време точно тази фирма серийно печелеше обществени поръчки, вкл. и с европейско финансиране. Същевременно всички помним чекмеджето на Борисов, наблъскано догоре с купюри от по 500 евро. И докато крайната съдба на тези 1 милион евро в сак остава неизвестна, няма как да не се сетим за едни други 5 милиона евро, които „правилните“ спец-прокурори върнаха на „правилния“ човек – т.е. на бившия колега Петьо Еврото.
Процесуалното развитие на делото „Агромах“ впоследствие стана още по-интересно. През пролетта на 2017 спец-прокуратурата повдигна обвинения на шестима човека, включително и на митичния собственик на фирмата Методи Бачев (за него след малко). Едновременно с това и шестимата се „разболяват“ и влизат на лечение в болница „Софиямед“. Този медицинско-прокурорски балет с мнимите болни – обвиняеми се разиграва често, включително и днес с шефа на друга голяма строителна фирма, подгонен от Европрокуратура.
Обвинението е за нанесена щета на бюджета в размер на 14 милиона лева, чрез укриване и неплащане на ДДС. Схемата включвала създаване на дъщерни дружества, използвани за договори с подизпълнители, които после синхронно са прехвърлени на малоимотни лица. Звучи познато с днешна дата, нали? Да, точно такива малоимотни лица изтеглиха 60 милиона лева на каса от „Маджобанк“ и ги предадоха на когото трябваше – покрай строителството на магистрала „Хемус“. Вече 4-та година СГП разследва аферата „Хемусгейт“, но – както писахме преди година – всъщност търси начин как да смачка делото, след като изрита от него „неудобния“ наблюдаващ прокурор.
Инфаркти дебнат отвсякъде
Какво обаче се случи междувременно с митичния Методи Бачев, когото споменахме по-горе? Бачев влезе в историята през 2016 с огласяването на интимни отношения между вечния кмет на Симитли Апостол Апостолов и Бойко Борисов. По всичко изглежда, че тези „отношения“ са датирали от мутренските години и времената на наказателните бригади на СИК и ВИС, в които и двамата тогава са членували. Огласяването на тази тайна, обаче, струваше твърде скъпо на Бачев. В началото на 2020 той обяви пред медиите, че кметът Апостолов го е заплашил с убийство. А няколко месеца по-късно, точно преди избухването на анти-борисовите протести, Бачев бе внезапно покосен от… инфаркт. Точно както се случи и с Мишо Бирата през 2011. Близостта с Борисов, по един или друг начин, явно често има фатален край.
Както споменахме по-горе, някъде през 2022/23 прокуратурата тихомълком прекрати делото „Агромах“, като за това не разбра абсолютно никой. А към днешна дата дружеството, вече под името „Грома холд“, съди прокуратурата за крупна сума. Много е вероятно развитието на това дело да освети както съдбата на онези 1 милион евро, така и други интересни подробности около смачканото разследване. По всяка вероятност срещу прокуратурата водят дела в лично качество и шестимата (всъщност вече петима) висши кадри на фирмата, които бяха обвиняеми по това дело. Дело, което Сарафов и компания „знаят как се мачка“, така че да не стигне до съд. А въпросните 1 милион евро в сак… кой знае, нищо чудно да са помогнали на един успял млад мъж (завършил в Англия, но без нито ден стаж работен там) да започне скромен строеж в полите на Витоша. Обосновано предположение от наша страна.
Както разбрахме от едно тихомълком подадено към ВСС писмо, към днешна дата ад хок прокурорът Талева е изпрала Сарафов по всички възможни сигнали, някога пускани срещу него. Според нас обаче гореописаните факти и обстоятелства обуславят възможна хипотеза на натиск срещу разследващите органи по делото „Агромах“ от страна на Сарафов, с цел смачкване на делото. Което и стана. Още повече като вземем впредвид и оня сак с 1 милион евро, който изчезна безследно. Това, че парите не са натоварени от прок. Пейчинов (или нему подобен) в нечия джипка посред нощ далеч не означава, че са върнати на законния им собственик. По-скоро – и най-вероятно – не са върнати. Ето защо ние възнамеряваме да подадем нов сигнал до ад-хок прокурора, за да бъде извършена пълна, обективна и всестранна проверка по тази възможна хипотеза.
