В 32 вида спорт ще се състезават около 10 500 атлети
Грандиозна церемонията по откриването на XXXIII Летни олимпийски игри се проведе в Париж.
Безпрецедентното откриване привлече и невиждано стълпотворение от публика в сърцето на Париж. По бреговете на река Сена се събраха над 600 000 зрители за началото на церемонията, която започна в 20:30 ч. българско време и продължи над четири часа, разказва СЕГА.
Мерките за сигурност също бяха без аналог за спортно събитие, а вероятно и изобщо. Още от 18 юли централните зони на френската столица бяха блокирани за превозни средства, в резултат на което традиционно задръстените от парижкия трафик булеварди се превърнаха практически в пешеходни зони.
Самото придвижване пеша в центъра обаче също бе силно ограничено. От сутринта стотици тежковъоръжени служители на силите за сигурност проверяваха документите за самоличност дори на акредитирани представители на медиите и на спортисти, участващи в олимпиадата. С охраната са ангажирани общо над 50 000 полицаи и военни.
Метростанция „Трокадеро“ бе изцяло затворена за експлоатация и влаковете не спираха на нея. Именно площадът в близост до Айфеловата кула бе мястото, където са изградени трибуните за най-важните гости на събитието. Там бяха настанени президентът на Франция Еманюел Макрон и президентът на МОК Томас Бах.
Оттам се наблюдаваше и запалването на олимпийския огън в специално изградения жертвеник в градините на Тюйлери. Пламъкът ще гори в пръстен с диаметър 7 метра, разположен в една грандиозна линия с Лувъра и неговата пирамида, Обелиска на пл. „Конкорд“ и „Шан-з-Елизе“ с Триумфалната арка.
Официално продадените билети за откриването бяха „само“ 326 000, от които 106 000 бяха пуснати в свободна продажба, а останалите 220 000 бяха раздадени като специални покани след предварително одобрени поименни заявки. По данни от полицията още около 200 000 души гледаха парада от прозорците на жилищни и офис сгради край Сена. Отделно във фен зоните имаше над 80 000 души.
Общо 160 кораба транспортираха над 10 000 членове на спортните делегации от 206 държави. Те потегляха от моста „Аустерлиц“ и след 6-километрово плаване приключиха дефилето на моста „Йена“.
По олимпийска традиция на първия шлеп бе делегацията на Гърция, следвана от тази на Отбора на бежанците. Тимът на България бе част от първите 18 делегации, разположени по азбучен ред на имената им на френски на водещите пет кораба.
Още в началото на церемонията бе и първата изненада от страна на организаторите – американската поп звезда Лейди Гага изпълни на френски песента Mon truc en plume, която в оригинал е на легендарната певица Зизи Жанмер. В музикалната част се включи и една от местните гордости – френската метъл група „Годжира“, която влезе в интересно амплоа и изпълни част от ария от „Кармен“ заедно с оперната певица Марина Виоти. Друга нашумяла музикална знаменитост – Ая Накамура, също се включи с 4 песни, сред които и хитовете на Шарл Азнавур For me formidable и La bohеme.
Празничното настроение обаче бе в значителна степен помрачено от непрестанния дъжд, който съпроводи церемонията. Част от зрителите стоически издържаха, но други откровено тръгнаха да си търсят места, където да се скрият на сухо. Сред оттеглилите се бяха и повечето спортисти, които бяха подгизнали от разходката с корабчета. Много делегации предпочетоха да се приберат в олимпийското село, вместо да присъстват на заключителната част на площад „Трокадеро“. Сред тях бяха и почти всички български спортисти, като на площада се появиха само сабльорката Йоана Илиева и нейният треньор Ивайло Воденов.
Все пак официалната част си се състоя по план. Президентът на организационния комитет Тони Естанге направи дълго обръщение на френски и кратко на английски към спортистите, зрителите и гостите. На родния си език трикратният олимпийски шампион в кану слалома заяви:
„Любители на игрите във Франция и по света! Добре дошли в Париж! Липсвахте ни! Огромна чест е да ви посрещнем тук 100 години след последния път, когато бяхме домакини на летните игри. Често се казва, че Франция е страната на любовта. Едно знам, че тук, когато обичаме, обичаме истински… А между Франция и олимпийските игри има дълга любовна история. Тази любовна история се ражда преди близо 130 години, само на няколко километра оттук, в главния амфитеатър на Сорбоната, където Пиер дьо Кубертен предлага възраждането на древните олимпийски игри. И тази любовна история се разрасна с игрите в Париж, Шамони, Гренобъл и Албервил. Ясно е, че продължаването на това наследство е огромна отговорност. Така че вложихме цели сърца в него. Да обичаш игрите означава да ухажваш игрите в продължение на 100 години за шанса да ги върнеш в Париж!“
На английски пък Естанге каза:
„Уважаеми спортисти, нямаме търпение да изживеем всичко заедно с вас. Радостта, сълзите и любовта, които ще вложите във всеки момент. Благодаря ви, че сте тук. Вие успяхте! Браво! Знам какво означава това. Знам какво ви е отнело. Познавам пътя, който сте следвали, за да сте тук сега. Париж ще ви се отблагодари. Това е градът на любовта – и през следващите шестнадесет дни това е вашият град. Заедно с кмета Ан Идалго искаме всеки спорт и всеки олимпиец да превърнат този град в свой дом. Така че, добре дошли у дома. Добре дошли в Париж! Добре дошли във вашия момент в историята! Изживейте го. Обичайте го! И ни носете със себе си! Светът е на ваша страна!“
След него думата взе президентът на МОК Томас Бах. Германецът говори предимно на френски:
„Най-накрая моментът настъпи: добре дошли на олимпийските игри Париж 2024! Моите сърдечни благодарности отиват към нашите любезни френски домакини. Благодарим ви, че ни посрещнахте по такъв грандиозен начин. Олимпийският огън ще накара Париж и цяла Франция да заблестят още по-ярко. Какво по-добро място от Париж, за да споделите магията на олимпийските игри с целия свят? Париж, родното място на нашия основател Пиер дьо Кубертен, на когото дължим всичко. Париж, градът на светлината, където той създава съвременните олимпийски игри. Париж, град на любовта. Благодаря ти, Франция, за това вълшебно посрещане! В един свят, разкъсван от войни и конфликти, благодарение на тази солидарност всички можем да се съберем тази вечер, обединявайки спортистите от териториите на всички 206 национални олимпийски комитета и олимпийския отбор на бежанците на МОК.“
Като част от изказването си на английски Бах перифразира вечните думи от песента Imagine на Джон Ленън и Йоко Оно:
„Някои може да кажат, че ние в олимпийския свят сме мечтатели. Но ние не сме единствените. И нашата мечта се сбъдва тази вечер: реалност, която всички да видят. Олимпийци от цял свят, които ни показват на какво величие сме способни хората. Затова каня всички: мечтайте с нас! Като олимпийските спортисти, бъдете вдъхновени от радостта, която само спортът може да ни даде. Нека отпразнуваме този олимпийски дух на живот в мир, като едно и единствено човечество, обединено в цялото си разнообразие.“
Финалните думи от тържествената част бяха на френския президент Еманюел Макрон. „Обявявам игрите на XXXIII лятна олимпиада за открити“, бяха лаконичните слова на държавния глава.
Кулминацията настъпи минути по-късно. Под съпровода на песента Supernature – на един от пионерите на електронната музика Марк Серон от 1977 г., факелът с олимпийски огън премина през ръцете на една дузина спортни легенди, за да достигне своя „дом“ през следващите три седмици: футболистът Зинедин Зидан предаде пламъка на тенисиста Рафаел Надал, който го пренесе по Сена с лодка, в която бяха още Серена Уилямс, Надя Команечи и Карл Люис.
Те предадоха факела на очакващата ги на брега Амели Моресмо, която пък продължи финалните метри на щафетата през Тони Паркър, параолимпийците Мари-Амели Лефур, Алексис Еликен и Натали Кейта, а те го предадоха на хандбалиста Микаел Гигу.
Предпоследен огъня държа най-възрастният жив олимпиец – 100-годишният шампион в колоезденето от игрите в Лондон 1948 Шарл Кост. Той го предаде на две живи легенди на френския спорт – Мари-Жозе Перек и Теди Ринер, възпламенили специалния обръч, извисен зрелищно с балон във въздуха над Тюйлери.
Финалната изненада от домакините беше първото живо изпълнение на Селин Дион от близо 4 години. Канадската певица с френски корени изпълни песента на Едит Пиаф „Химн на любовта“ на сцена под Айфеловата кула.