Вижте ги тези измекяри и дьонмета на снимката, в началото на 90-те години с техните бащи аз съм създавал партийни структури в област Разград. Както казва обаче народът : „крушата не пада по-далеч от дънера“.
Бащите им бяха плужеци и продажници, синовете им са същите.
Кметът на Кубрат Алкин Неби (син на бившия зам.-кмет от 90-те години Осман Неби) е масажист по професия и е свикнал с прозвището „мазен пехливанин“. Същият от години има проблеми с КП КОНПИ (КПК) и е готов да даде гъза си под наем, стига да се отърве от затвора и да не загуби кметския стол.
Кметът на Завет – Ахтер Велиев е син на покойния Сюлейман Ага от с. Острово, който според моментния интерес през годините беше с ДПС, а когато се налага – с БСП или СДС. Кметът е едър земевладелец, собственик на над 20 000 декара собствени ниви или както от миналото лято е „модерно“ да се казва – класически местен деребей …! Преди години беше 2 мандата общински съветник от СДС.
За кмета на Исперих – Билгин Шюкри, една дума е достатъчна – мухльо и човек без лично мнение! Преди няколко дни синът му беше „закопчан“ от полицията в Кубрат за това, че шофира дрогиран.
За зам.- кметицата на община Разград Хабибе Расим отдавна се знае, че е прелитаща от цвят на цвят „пеперуда“ и не случайно беше юрисконсулт в община Лозница, депутат от областта и зам.- кмет на община Разград. Затова все още е стара мома, макар и навършила 40 години.
Ако все още някой в ДПС смята, че всички тези процеси на трансформация стават без санкцията и знанието на самия фалшив политик на прехода – Ахмед Доган, значи дълбоко се лъже! Той е програмиран още преди 1989 г. да симулира, че води политика в полза на турците и мюсюлманите в страната (затова предупреждавам и говоря от далечната 1995 г.), а реално изпълни поръчката да ги държи далеч от държавната власт и нито един техен проблем – икономически, социален, образователен, културен и т.н. да не се реши през всичките тези години на прехода.
Сега дойде ред да предаде щафетата на корпулентния си заместник и да се „изхлузи по терлици“ и както казва народът : „ни лук ял, ни лук мирисал“. И двамата се оказаха големи артисти, достойни за наградата „Оскар“ на Холивуд! Народът остава с пръст в устата и в задачата се пита : кога ще вземе „дебелата тояга в ръката“, както беше през май 1989 г.?
Гюнер Тахир, Фейсбук