Христо Грозев – да се отвлече или да се убие?

Подробности от заговора на шестимата българи в Лондон срещу журналистите Грозев и Роман Доброхотов

Съдебните заседатели на Лондонския криминален съд Олд Бейли признаха на 7 март за виновни за шпионаж в полза на Русия български граждани, които са били вербувани от мошеника и агент Ян Марсалек, за да отвлекат и убият разследващите журналисти от The Insider Христо Грозев и Роман Доброхотов. Присъдите на шестимата ще бъдат произнесени в средата на май и ще бъдат  до 14 години.

Както става ясно от кореспонденцията на Марсалек, заповедта на ФСБ за следене на журналистите идва в деня, в който е публикувано разследваното им за отравянето на Алексей Навални.

„Кой е Христо Грозев?“

На 14 декември 2020 г.  The Insider и Bellingcat публикуват разследване за отравянето на Навални, като скриват истинските и измислените имена на служителите на ФСБ, които следят опозиционера няколко месеца в различни градове, за да го отровят в хотел в Томск.

Публикацията е истинско предизвикателство за ФСБ – фигурират снимки на най-секретните агенти, телефонният им трафик, маршрутите на полетите им – накратко всички възможни данни за операцията с най-висока степен на секретност, за която в самото ФСБ знаят малцина.

В същия ден във ФСБ е наредено да се разбере как данните са се озовали у журналистите. Високопоставен източник на The Insider в спецслужбите свидетелства, че разпореждането идва лично от Владимир Путин.

Вечерта бившият операционен директор на Wirecard и агент на руските спецслужби Ян Марсалек, управляван в ФСБ, праща съобщение на отколешния си познат и бивш партньор българина Орлин Русев, специалист в IT-технологиите и помагач на Марсалек в проследяването на различни хора:

Марсалек: Интересува ни българинът, който работи в Bellingcat, Христо Грозев. Можем ли да го проверим, или това ще предизвика много въпроси?

Русев: Наистина името е българско. В Bellingcat ли работи?

Марсалек: Да, той е водещ разследващ в делото на Навални.

Русев: Ако всичко се направи както трябва, той няма да разбере. 

Марсалек: Чудесно!

Русев: С кое да започнем? Имам предвид, че ако се прави пълно разследване, трябва да се започне къде е роден, училищната му история, кои са му били приятели, приятелки, съученици, университет, работодатели и пр. Особено ако действа не от България и където живее сега. В България имам 4 секретни екипа, всеки по 12 души. Можем да го следим 24/7.

Марсалек дава ход на „пълно разследване“, но явно това не му стига и нарежда същото на партньора си Мартин Вайс, бивш високопоставен офицер на австрийските спецслужби BVT. На другата сутрин Вайс се свързва с бившия си подчинен Егисто От, праща му разследването за Навални и пита: „Можем ли в Австрия да поразпитаме за Христо Грозев? Работи в Bellingcat“

На другия ден – 16 декември, От пита: „Кой е този Христо Грозев?“. Мартин Вайс му отговаря според онова, което му е сведено: „Бивш агент на ЦРУ. Сега е на свободна практика“.

 

Мошеникът агент на ФСБ  Ян Марсалек

Възможно е Вайс да си е измислил за ЦРУ, може и Марсалек да му го е казал. Интересно, че на другия ден – 17 декември, на голямата си пресконференция Владимир Путин казва следното за The Insider и Bellingcat: „Прекрасно разбираме, че това не е никакво разследване, това е легализиране на материали от американските спецслужби. Какво? Нима не знаем, че следят?“

Заръчвайки на ФСБ да разбере кой следи агентите на службата, Путин явно се е надявал да намери следи от дейността на ЦРУ.

На 29 декември следователи разпитват комуникационни оператори и изясняват, че информацията за техните колеги е дадена въз основа на подправени искания на Главно управление на МВР и на Хамовническия съд в Москва, в резултат на което на 19 януари е съставен подробен рапорт до шефа на Управлението за собствена сигурност на ФСБ генерал Вертяшкин.

• 
• 

10 дни по-късно – 30 януари 2021 г., основните автори на разследването за Навални – Христо Грозев и Роман Доброхотов, стават официални обекти на проследяване от ФСБ. Да бъде следен Доброхотов към онзи момент е лесно, защото живее в Москва. А Грозев го поемат хората на Марсалек.

Първото фиаско на ФСБ

През февруари „помагачите“ във фалшифицирането на документите са задържани и не са никакви агенти на ЦРУ, а най-обикновени мошеници с подправени документи за самоличност.

Тук разследването на ФСБ би могло да приключи, но службата решава, че толкова прозаична развръзка ще разяри прези

Христо Грозев и Роман Доброхотов, снимани в стил Шерлок Холмс и д-р Уотсън

Първоначално ФСБ се интересува от мобилните устройства на Доброхотов и Грозев, надявайки се да открие информация за разследванията и да потвърди хипотезата за връзка на журналистите с ЦРУ.

Вечерта на 6 март сътрудници на ФСБ откриват Роман Доброхотов на летище Шереметиево. Журналистът се връща от командировка и под предлог, че правят проучване за коронавируса в Европа, приканват Доброхотов да отиде в един кабинет, да остави мобилните си устройства на масата в коридора (по думите им в стаята на граничния контрол не може да се влиза с мобилни устройства).

След няколко абсурдни въпроса дали в Европа имат доверие на ваксината „Спутник“ Роман Доброхотов решава да провери дали мобилните му устройства са там, където ги е оставил. Водещият разпита служител не успява да го спре. Разбира се, нито ноутбукът, нито мобилният телефон са на масата. Служителите на ФСБ се правят на много изненадани и обещават, че всичко ще бъде върнато. След 40 минути наистина ги връщат. Както показва след това независимата проверка – неуспешно са опитали да влязат в iPhone и Samsung, игнорирайки пин кода. Толкова неуспешно действат и с компютъра му. Това, което успяват, е да поставят в ноутбука тракер, който да следи придвижването на Доброхотов. Но след този случай той не ползва устройството.

По-трудно е да се получи достъп до устройствата на Христо Грозев. Трябва да се проникне в дома му. През април Марсалек обсъжда със съучастниците си детайли от наблюдението на Грозев. С това паралелно се заемат 2 групи – на Егисто От и на Орлин Русев.

На 22 юли ситуацията ескалира. Марсалек вече обсъжда не само проследяване, но и отвличане:

Марсалек: Някакъв шибан гений предлага да отвлечем Христо и да го закараме в Москва. 

Русев: Ако говориш сериозно и ако Грозев ходи в България, там разполагам с ресурси, за да го отвлека, да го упоя с наркотици и да го затворя в надеждно място. После ще обмислим процеса на екстрадиция. Ще ни трябва самолет и лодка. 

Марсалек: Честно казано, смятам идеята за лоша. Ще има ужасен натиск, а след половин година ще се появят двама нови Грозеви. Това е като хидра – отрежеш едната глава, никнат нови две.

Русев: Но ако го искат, аз съм готов. Според мен проектът е як.

На 26 юли, когато Христо Грозев пристига в България и отсяда недалеч от Бургас, Русев радостно рапортува: „Отлични новини, той е почти в ръцете ни. Виж селфито му от лодката. Знаем къде се е настанил. 99.9% тази вечер ще го снимаме.“ Марсалек казва: „Сега трябва да намерим смъртник, който да го нападне. Харесва ми идеята да се взриви лодката“.

„Селфито“, за което става дума, е публикувана в Туитър фотография от лодка: Грозев лови риба на път за интервю с Емилиян Гебрев същата вечер.

 

На другия ден – 27 юли, Роман Доброхотов купува билети за Бургас – планира на 28 юли да излети за конференция в Тбилиси и веднага след това да посети Грозев  в България. Но не успява да излети от Русия. В 6:00 ч. на 28 юли служители на ФСБ разбиват вратата му и започват обиск в дома му. Вземат всички мобилни устройства, които успяват да открият, и най-важното – задграничния му паспорт. Формалният предлог – в негов туит имало клевета по адрес на нидерландския блогър Макс ван дер Верф, когото Доброхотов обвинява, че работи за ГРУ.

Блогърът се обръща към руската полиция с твърдение, че това е клевета, през 2020 г. Полицията отказва да започне разследване. Но през юни 2021 г. ФСБ проявява интерес и използва това като повод за обиск.

Доброхотов не е арестуван (делото за клевета не предполага арест), но ФСБ са сигурни, че няма къде да се дене, защото паспортът му е отнет като веществено доказателство. Това е сигнал за Доброхотов, че незабавно трябва да напусне страната, което и прави два дни по-късно, като преминава руско-украинската граница през гората.

И хората на Марсалек търпят фиаско. Екипът на Русев решава грешно, че лодката, на която Грозев се е снимал, е негова собственост. Те няколко дни я следят и им коства още повече време да разберат чия собственост е, за да докажат, че Грозев има яхта. Няколко дни по-късно екипът на Русев, използвайки три мотора Harley-Davidson и две коли, открива отново Грозев, когато посещава музикално шоу в курорт на южното Черноморие. Заедно със семейството си е наел стая от Airbnb за една нощ и на другия ден се връща обратно в лятната вила на семейството. Но екипът на Русев го изпуска и похабява няколко дни да наблюдава дома, който смята, че е на Грозев.

Това е домът, пред който престъпниците очакват няколко дни Грозев.

След няколко дни напразно очакване (разглеждан е и вариант да бъде подпален домът) Марсалек им нарежда да влязат в жилището и да нападнат Грозев уж заради някакъв плажен конфликт. Но в последния момент преди нахлуването в дома Марсалек пише на Русев: „Нещо става, Грозев току-що си пусна снимка от Киев“. Русев пише на екипа си, че ужасно са се изложили. А на Марсалек пише, че „сигурно Грозев използва двойник, който е отседнал в жилището, а е напуснал страната, като използва подправени документи“.

Преследването продължава: Украйна и Виена

Доброхотов прекарва август в Киев, където с доста усилия успява да получи хуманитарен статут, който замества международния паспорт. В края на август се срещат с Грозев, но не в Бургас, както са планирали, а в Карпатите, където си правят поход. Както става ясно по-късно, и Украйна не е безопасна за журналистите. Източник от украинското разузнаване казва на Доброхотов, че украинска криминална групировка получава поръчка от Москва да похити Доброхотов и да го закара в Русия. Цената за услугата е 50 000 долара. Бандитите не го откриват. Доброхотов заминава за Виена и се заселва на улицата на Грозев.

Както става ясно по-късно, по това време на същата улица се заселват и хората на Марсалек. Наемат жилище буквално срещу жилището на Грозев, за да го следят. Макар че Орлин Русев твърди, че контролира десетки свои хора, той управлява само няколко души, включително петима българи, които живеят в Англия (43-годишният медицински куриер Бисер Джамбазов, 33-годишната му приятелка Катрин Иванова – работи в медицинска лаборатория, 39-годишният декоратор Тихомир Иванчев, бившата му приятелка 30-годишната козметичка Ваня Габерова, която после става приятелка на Джамбазов, и 32-годишният ММА боец Иван Стоянов.)

 

По часовниковата стрелка отгоре – Катрин Иванова, Ваня Габерова в средата, Бисер Джамбазов, Орлин Русев и Иван Стоянов.

Тази група няма никакъв опит за операции от такъв тип. Трябвало е основно да следят Христо Грозев, но и с това се справят зле: ту неочаквано за тях се оказва зад граница, ту го губят из града, защото се качил на електрическа тротинетка и го изпуснали.

При това в докладите си до Марсалек Русев се старае да прикрие постоянните провали и ги представя като голяма хитрост на Христо Грозев, който много добре се е законспирирал и прикрива следите си умело. Всеки път заради разсеяност или поради промяна в плана Грозев внезапно се връща или отива не там, където очакват, Русев го брои за изострени методи на конспирация.

Камерата, която са поставили срещу входа на Христо Грозев

За да изглежда работата им професионална, Русев постоянно си измисля несъществуващи успехи и докладва на Марсалек: редовно съобщава, че са вербували ту управител на хотел, ту стюардеса, после отчита голям успех на Ваня Габерова да съблазни Христо Грозев – паднал в капана ѝ, влюбил се и постоянно и пращал лайкове във Фейсбук. (Грозев почти не ползва Фейсбук и макар че приема поканата ѝ за приятелство, след като Ваня се „сприятелява“ там с членове на семейството му и с негови съученици, не е лайквал нейни снимки и изобщо не помни, че Габерова съществува.) Марсалек предупреждава Русев: „Надявам се, че тя няма да се влюби в него. Веднъж имах подобен случай (вероятно има предвид Наталия Злобина, която ФСБ използва, за да вербува Марсалек и с която той започва връзка.)

Марсалек споделя с Русев, че САЩ плащали на директора на австрийското разузнаване милион евро годишно за „персонални разходи“ на Христо Грозев. Едва ли Марсалек си го е измислил сам, по-скоро този слух го е взел от шефовете си във ФСБ, които са му възложили да намери връзка между Грозев и ЦРУ. При това Русев се изненадва защо Грозев ходи с толкова стари и изхабени обувки. „Трудно е да се разбере – казва Марсалек – странен мъж. Може да му е все тая, а може и да гради образ на честен, обикновен човек“.

(В действителност Грозев не придава особено значение с какво е обут, като излиза да купи нещо от близкия магазин, но ако знаеше, че го следят, щеше да си обува по-хубави обувки.)

В някакъв момент шефовете на Марсалек променят гледната точка и решават, че Грозев вече е агент на МИ-6. : „Нашите приятели са сигурни 95%, че Грозев е ръководен от МИ-6 – няколко британски източници твърдят“, пише Марсалек на Русев.

На лов за празен телефон и чужд ноутбук

Проследяването продължава не само във Виена, през септември 2021 г. Христо Грозев отива във Валенсия за среща на Bellingcat. Със същия полет с него пътува Иванова, след тях летят Габерова и Джамбазов. Запазили са стая на същия етаж на хотела, където и Грозев, следят го и пращат снимки на Марсалек как Грозев закусва с основателя на Bellingcat Елиът Хигинс.

• Из снимките, направени от престъпниците

   

Престъпниците успяват да следят полетите на Грозев и Доброхотов, тъй като имат достъп до системата „Амадеус“ – оператор на най-голямата в света система за резервации на самолетни билети. За това екипът на Марсалек подкупва служител на логистичния летищен оператор Swissport. Системата им позволява да видят, че Доброхотов е резервирал полет от Будапеща за Берлин, където е давал показания за убийството на Зелимхан Хангошвили.

Разследване на Христо Грозев и Роман Доброхотов установява, че убиец на Хангошвили се явява служителят на „Вимпел“ на ФСБ Вадим Красиков, и техните показания помогнаха Красиков да получи доживотен затвор. (Миналото лято той бе разменен за руски политзатворници). Катрин Иванова незабавно купува билет за същия полет. Сяда на съседната седалка и записва със скрита камера, закрепена на рамото ѝ. В реално време Русев докладва на Марсалек, че Доброхотов чати с Грозев през телефона си и че са успели да разберат пинкода на телефона му. (Впрочем една цифра не е вярна). Но при кацането в Берлин Иванова изгубва Доброхотов и следенето му пропада.

Към този момент престъпниците все още не обсъждат конкретен план за отвличане или убийство, главната им задача е да откраднат телефон или ноутбук. Отначало обсъждат разбойническо нападение – крадат ноутбука и бягат, но планът не им харесва, защото не е сигурно, че жертвата носи ноукбука със себе си. Да се открадне от хотела е по-лесно. За първи път се опитват да го направят във Валенсия. Във всеки случай Русев се отчита на Марсалек, че са успели да влязат в стаята на Грозев със специално устройство, което имитира ключа на стаята. „На устройството са нужни 30-50 секунди да разгадае кода на вратата и да я отвори. А ако някой след това провери, му показва, че вратата е отворена с оригиналната карта“.

В началото на февруари 2022 г. те откриват, че Грозев лети за Киев. Марсалек ги спира да не ходят там, защото руските спецслужби имат техни планове.

През юни 2022 г. престъпниците бележат първия си успех: Роман Доброхотв и Христо Грозев отиват на журналистическа конференция в град Бар в Черна гора. Групата на Русев отсяда в същия хотел и успява да открадне от стаята на Христо Грозев телефона му (първо объркват стаята, защото докладват, че с вълшебното си устройство влезли в стая, където заварили спящ човек). Успехът се оказва относителен, защото това бил специалният резервен телефон само за пътуване, в който Грозев не съхранявал данни. Заедно с телефона Марсалек получава и друг трофей – снимка на Грозев и Доброхотов по бански от плажа. (Не публикуваме снимката от естетични съображения). Групата тогава не се решава да направи нещо повече. ФСБ мълчи и не им дава допълнителни заповеди. На 3 юни Марсалек пише на Русев: „Сигурно всички са се уплашили и са решили директорът да реши, но той е вечно „зает“.

Неудовлетворени от черногорските трофеи, престъпниците планират нов опит – този път смятат да откраднат ноутбука директно от виенското жилище на Грозев.

На 11 юни Русев пише на Марсалек: „В 16:00 ч. специалният отряд успешно влезе в жилището на Грозев. Имаше сейф. Отвориха сейфа. И отгатнете! В сейфа имаше ноутбук IBM!“ По-късно той му споделя подробности:

 

„Работиха бързо: отвориха жилището, имало е много книги, старият сейф веднага привлякъл вниманието им…Тъй като наоколо не е имало нищо ценно, решили, че всичко е в сейфа. Трябвали им 10 минути да го отворят. Уви, вътре не е имало скъпоценности и пари, само ноутбук и няколко флашки. Решили, че няма какво да ровят повече в жилището, затворили сейфа и входната врата. Елвис напуснал сградата“

Всичко хубаво, но в жилището на Христо Грозев няма и никога не е имало сейф и личният му ноутбук не е изчезвал. Или хората на Русев са влезли с взлом в друго жилище, или – което по-вероятно, хората на Русев са измислили, че са влезли при Грозев, а са пратили първия им попаднал ноутбук, който е бил собственост на покойната майка на Грозев, починала година преди това от коронавирус. Този лаптоп изчезва на Грозев и той никъде не може да го намери.

И сигурно това се е случило, защото по-късно Марсалек дава ноутбука на ФСБ и казва на Русев, че не е имало нищо вътре освен снимки. Ако снимките нямаха общо с Грозев, ФСБ щеше да заподозре нещо нередно.

Да се убие, ако не може да се отвлече

 

На 7 август 2022 г. Марсалек пише на Русев: „Вероятно ще имаме възможност да отвлечем Доброхотов на лодка. Имате ли идея как да стане това?“. Русев обещава да помислят с Джамбазов. В този момент Доброхотов живее във Великобритания и престъпниците решават, че е много удобно, защото и те живеят там. Марсалек отбелязва: „Успешна операция във Великобритания ще е много добре след провала със сем. Скрипал“.

Русев пише, че полицията контролира много зле източното крайбрежие, което използват нелегалните имигранти. „Доброхотов ще бъде нелегален мигрант в обратна посока“, остроумничи Марсалек. Те измислят конкретен план, за чиято реализация са нужни няколко души за силовото нападение, вкл. ММА боеца Иван Стоянов, автомобил с фалшиви номера, маршрут за избягване на пътните камери, и разбира се, две моторни лодки, които трябва да бъдат потопени в края на операцията.

Идеята е Доброхотов да бъде предаден на руските спецслужби в международни води, но според Марсалек има организационни трудности: „Проблемът е как да го закараме до международни води. Не мисля, че тукашните момчета ще ни се доверят толкова, че да ни дадат подводница“.

Като алтернативен сценарий престъпниците обсъждат евентуално убийство. Русев предлага да организират „нещастен случай в банята“, но Марсалек смята това за недостатъчно драматично: „Може да го подпалим жив на улицата или да го напръскаме със свръхсилна киселина като севернокорейците. Или рицин… Нещастен случай в банята няма да изплаши останалите. Трябва повече драматизъм!“.

Плановете за убийство са обсъждани без особена конкретика: Съдейки по всичко, Русев и Марсалек дори не са знаели къде точно във Великобритания живее Доброхотов. По ирония на съдбата към същия момент Доброхотов и Христо Грозев знаят точния адрес на Марсалек в Москва, как се казват двете му любовници, имената и званията на началниците му, всичките му фалшиви паспорти, датите и маршрутите на пътуванията му зад граница и дори резултатите от медицинските му изследвания.

В средата на август Марсалек пише на Русев, че идеята за отвличане не е одобрена, разчетена е като прекалено рискова, защото екипът на Русев е от британски граждани и ако нещо се провали, местната полиция много лесно ще ги открие. Русев е много разочарован.

През декември 2022 г. Русев пише на Марсалек: „В момента по новините на българската телевизия – като че ли Русия официално е поискала заповед за арест на Грозев. Фейкнюз?“

Марсалек обещава да провери и скоро отговаря: „ФСБ потвърди.“ Малко след това ФСБ обвинява Христо Грозев в опит да отвлече руски самолети, а източници на РИА „Новости“ казват, че е обвинен в разпространение на фейкове за руската армия. Но в действителност Русия обявява Грозев за издирване заради „незаконното преминаване на границата“ от Роман Доброхотов. Това е единственото в световната история криминално обвинение, повдигнато на човек, който не влиза незаконно в страната, а я напуска.

На въпрос на Русев ще бъде ли издирван Грозев чрез Интерпол, Марсалек отговоря: „Смятам, че извън отвличането всичко друго е безсмислено. Това трябва да е сред задачите ни за 2023-та“.

Два дни по-късно допълва: „Заповедта за арест очевидно е правното основание за отвличане. Смятам, че Грозев не е особено ценен, но съдейки по всичко, Путин го ненавижда сериозно“.

Русев отговоря: „Смятам, че по-ефектното послание ще е не отвличането на Грозев, а убийството му, както на: 1. Степан Бандера в Германия; или 2. На Лев Троцки в Мексико“

Марсалек отговоря: „Съгласен съм. Въпреки че пикелът е оръжие от миналото. По-добре каменарски чук в стила на ЧВК „Вагнер“. Ще предам по-нагоре“

Плановете за 2023 г. не се сбъдват. През януари цялата група на Русев, включително и самият той, са арестувани.

В офиса им намират цял склад шпионско оборудване, много фалшиви документи, включително фалшиви журналистически карти, а в телефоните им намират кореспонденции с Марсалек, която е в основата на обвинението.

 

• Фалшиви журналистически карти
• Стаята на Русев, натъпкана с шпионска апаратура

   

  Скрита камера, иззета при ареста

  Двама от шестимата престъпници скоро направиха самопризнания. Останалите се опитваха да създават впечатление, че не са знаели в какво участват. Ваня Габерова твърдеше, че е смятала, че работи за Интерпол. Но съдебните заседатели не им повярваха.