За съжаление на нас акълът ни идва само когато страдаме, когато ни удари истински кризата, казва той
Иван Костов е политик, учен, експерт, премиер на България от 1997 до 2001 година. Бил е министър на финансите в два кабинета, бил е лидер на Съюза на демократичните сили (1994 – 2001) и на Демократи за силна България (2004 – 2013), работил е в седем български парламента. За някои от икономическите и социални проблеми на днешния ден с Иван Костов разговаря Еми Барух.
Кои теми са в центъра на публичния дебат днес?
Иван Костов: Публичният дебат в момента е много далеч от проблемите на обществото. Той се фокусира върху отношенията между политическите партии, а не върху това взимат ли техните лидери отношение по острите проблеми на страната.
Встрани от публичния дебат остават изключително важни и крайно тревожни обществени явления. Например загубата на доверие на хората не само към властта, а към системите, които поддържат жизнено важни за обществото функции. Една от тях е здравеопазването.
Какво наблюдаваме? Лекарите от болницата в Сандански си подават вкупом оставката, защото общинският съвет им е организирал нещо като публичен съд, на който са поканени хора, свързани със семейство, загубило бебе в колата за неотложна медицинска помощ. Наричат лекарите убийци и те вкупом си подават оставките. За какво свидетелства това освен за абсолютна загуба на доверие на част от българското общество към хората, които се грижат за нашето здраве.
Това означава, че става абсолютно невъзможно пациентите да бъдат лекувани. За да бъдат лекувани, те трябва да имат доверие в лекаря. Това е от най-съществено значение. Когато това доверие в системата на здравеопазването изчезне, тя не може да функционира. И започва да се разпада пред очите ни.
Да вземем другата жизнено важна система – там, където се създават новите граждани на страната – образованието. Родителите са загубили доверие в системата на училищно образование и отиват да се разправят с учителите за това, че пишат двойки на децата им още преди да погледнат, че двойките са абсолютно заслужени. Това означава, че на практика се блокират усилията на училищната система, на самите учители да направят това, което е необходимо, за да накарат децата да се стараят и да получат умения, способности, знания. Да създадат у тях онези нагласи, които са ключови, за да станат учениците добри български граждани. Например да различават доброто от злото. Поне това да различават.
Виждате ли какво се случва? Случва се така, че от загубата на доверие в ключовите държавни институции – като правителството, като законодателното тяло – недоверието слиза надолу и стига до нива, където пораженията са истински опасни.
И последният пример: увеличение на заплатите на полицията с 51 процента. Това е нечувано в света, няма го никъде.
Нека да го кажем ясно и съвсем директно на хората, които се канят да изкарат полицаите да протестират на улицата. Няма в света такава ситуация, когато инфлацията е 2,8% да има 51% увеличение на заплатите. Това наистина е за Гинес. Ако тези хора излязат на улицата, цялата система вече ще рухне. Разбирате ли докъде сме стигнали?
Защо? Как се стигна до тук?
Иван Костов: Защото – връщам се към началото – за политиците тези неща някак си не са болезнени, те нямат онази чувствителност, която е необходима, за да говорят пред хората, да предлагат решения. Да бъдат честни. Да кажат примерно, че няма такива пари в бюджета.
След падането на Берлинската стена наблюдаваме рухналите илюзии на хората за бърз икономически възход. Какво е краткото обяснение?
Иван Костов: Не става въпрос за рухнали илюзии. Ние имахме план, имахме идея, имахме програма как България да се върне там, където ѝ е мястото – в европейското семейство, в това семейство, където сме били от своето Освобождение до 1944. Когато сме били една от уредените държави. Това не са илюзии. Това беше абсолютно задължителен план за изпълнение. Този план беше саботиран. Това са точните думи.
В другите социалистически страни тези планове сработиха и те в момента са в съвсем друго положение. У нас беше извършен огромен саботаж на европейската модернизация на страната. Саботажът дойде от елита на бившата комунистическа партия и на специалните служби, които създадоха организираната престъпност. Именно тяхната съпротивата отклони българския преход от неговото удържане и от създаването на една консолидирана демокрация в страната
Защо според Вас интелигенцията не изпълнява ролята си на коректив на властта?
Иван Костов: Не мисля, че причината е в интелигенцията. Интелигенцията говори. Опитва се да въздейства. Говорят не само хуманитаристите и хората на изкуството, но и тези, които са експерти в своята област. По дебата за бюджета на страната например имаше изключително откровени, дълбоки прозрения, ясни тези на анализаторите, които участваха. С изключение на двама души – на Йордан Цонев и на Асен Василев, който излезе с някаква колеблива позиция. Всички останали говорят това, което трябва да се говори. Въпросът защо не ги чуват политиците е истинският, на който отговорът е болезнен.
На политическите върхове на страната застанаха хора, които нямат нищо общо с интелигенцията, които не са в състояние да я слушат, не са в състояние да я разбират, не са в състояние сами да направят анализ на нещата. Не са в състояние да видят в средносрочна, дори не в най-близка перспектива какво става в страната. Т.е. нямат никаква прозорливост. И нямат откъде да я имат. Тези хора – ще се изразя много меко – са много далече от възможността да комуникират с интелигенцията.
Какъв е според Вас изходът?
Иван Костов: Може би един разумен изход е хората да се ориентират и да гласуват. Да намерят изход за политическата класа през своя избор като разберат, че много от гласовете им отиват абсолютно напразно.
Другият изход е да се случи отново това, което се случи през 1994-1996 година – хиперинфлация. И това би станало, ако финансовата дисциплина рухне отново в такава степен, че се строши оста, която изградихме през 1997-1998. Това е оста между монетарната политика с валутен борд и фискалната стабилност, гарантирана с ред механизми, които бяхме вградили в тогавашния дългосрочен закон за бюджета. Тази ос по този начин държи макроикономическата стабилност на страната в продължение вече на 25 и повече години. Тази ос в момента се троши. Някои казват – ама бордът няма ли да ни спаси. Ако се счупи оста, бордът не може да ни спаси. Бордът ще увисне без фискална стабилност, без консолидиран бюджет, при драстично нарушен закон за публичните финанси. Бордът не може да удържи тази ситуация.
Има нарушен европейски регламент, който определя какво означава правилна фискална политика. Има фискални правила в ЕС, които са нарушени. Това са правилата за структурния дефицит, който трябва да е не повече от 0.5 процента от брутния вътрешен продукт, и ако е нарушен, следва да се вземат мерки, има правила за дефицита на консолидирания бюджет, има цяла страница правила в закона за публичните финанси, които са нарушени.
Не може например разходите в бюджета да изпреварват растежа на брутния вътрешен продукт. При нас брутният вътрешен продукт нараства във физическо изражение, да кажем със 7 процента, а разходите нарастват с 28 на сто.
Вярно е, че има едни изключения, свързани с надеждата, че ще получим европейски пари, но и те не издържат критиката, която беше отправена.
Хората ще го научат само ако го изстрадат. За съжаление на нас акълът ни идва само когато страдаме, когато ни удари истински кризата.
Казвате, че изходът е хората да се ориентират и да гласуват. Не Ви ли притеснява, че се увеличава относителната тежест на крайната десница, чиято реторика е открито антиевропейска.
Иван Костов: За съжаление антиевропейски тенденции има в много страни. Има ги в Германия, има ги във Франция и то с много по-тежко политическо участие в парламентите. Доверието, гласувано на крайната десница в ключови европейски страни, е по-голямо, отколкото в България. Не казвам с това „бъдете спокойни, защото някъде е по-зле“. Казвам, че трябва да се потърси дълбок отговор на този въпрос – защо става това в Италия, в Германия, във Франция. Защо става това в Европа. Очевидно има брутални грешки във водената политика. Въпросът е много сериозен. Това е друга много голяма, много тежка тема, която не бива просто да виси във въздуха и да се задоволяваме с някакви обяснения, хрумнали на този и на онзи.
Пак ще повторя: за да се появи нещо като протест срещу политиката, която е водена в европейските страни, това означава, че е водена погрешна политика.
Вижте какво става в Щатите! Целият народ се обръща и застава срещу политическия истаблишмънт. И казва: „Не искаме това!“ Проблемът е, че вътре в „това, което не искаме“ влязоха огромна част от либералните ценности. Трябва да се замислим за тези неща. Това са много сериозни процеси. Този дебат също отсъства от българската публичност, ако се върнем към първия въпрос.
Казвате, че акълът ни идва само тогава, когато страдаме, че изходът е да ни удари истински кризата…
Иван Костов: Не. Казвам, че ако сме много способни и смислени хора, ако сме разумни, трябва да се обърнем с лице към тези най-тежки проблеми на българското общество: политическа заплаха за политическото устройство, рухващата система от доверие, на която се крепи държавата и която поддържа живота ни, доверието към полицията, доверието към здравеопазването, към образованието и т.н.
Какво доверие да имам аз към полицаи, които са готови да излязат на стачка и да разбунят държавата, защото не им е дадено 51 процент увеличение на заплатите? Можете ли да си представите какво си мисля за тези хора? Какво си мисли обикновеният човек за тези хора?