По делото има нередно използване на СРС, странни свидетели и подбуждане към престъпление
Колкото повече детайли стават известни около ареста на народния представител от ДПС-Доган и кандидат за следващия парламент Джейхан Ибрямов, толкова по-остро се поставя въпросът за действията на замесените в разследването институции.
Депутатът беше арестуван в сряда вечерта с обвинение за търговия с влияние, имунитетите му и като действащ парламентарист, и като кандидат бяха свалени веднага след „уведомление“ от прокуратурата, като очакванията са да последват официално обвинение и искане за постоянно задържане под стража.
В уличаването на предполагаемо престъпление от страна на Ибрямов активна роля взеха Комисията за противодействие на корупцията (КПК), МВР и прокуратурата. А от документи, изпратени по погрешка от шефката на парламента Рая Назарян до медиите, ясно могат да бъдат проследени действията на т.нар. органи на реда, свидетелите срещу Ибрямов и начинът на провеждане на разследването, както и срокът, за който то се е развило.
Как парламентът оповести фактологията
Светлина хвърли съобщението, изпратено от пресцентъра на парламента в четвъртък вечер. В него, за да аргументира свалянето на имунитета на Ибрямов, председателката на НС Рая Назарян се позовава на данните, изпратени от прокуратурата по случая. Съобщението уж трябваше да скрива личните данни на свидетелите и допълнителна фактология около тях, като местата на споменаването им бяха заличени с черна лента. Когато обаче текстът се копира, всички имена, дати и действия стават видими.
Така стана известно, че прокуратурата е разпитала няколко свидетели. Сред тях е мъж на име Мирослав Валентинов Тодоров, от когото се твърди, че Ибрямов е поискал 200 хил. лв., за „да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица“ от Министерството на отбраната. На 2 октомври на паркинг пред магазин в София депутатът взел 100 хил. лв., твърдят разследващите.
Кой е свидетелят Мирослав Тодоров
Ключовият свидетел срещу депутата Ибрямов – Мирослав Тодоров, беше задържан заедно с Пламен Пасков, Красимир Запрянов и Любима Стоянова по разследване на ГДБОП за точене на ДДС чрез фиктивни сделки за зърно. По същото дело, през август тази година, беше иззет и джипът на Ибрямов – „Рейндж Роувър“. Автомобилът е собственост на контролирана от арестуваните през август фирма. Още тогава Ибрямов не отрече, че е ползвал автомобила, но твърдеше, че го е вземал под наем. Според информация на „Капитал“ от прокуратурата, след ареста му Тодоров е приел да е свидетел на обвинението и срещу това е бил освободен.
СРС-та и свидетел – инспектор в КПК
От данните, изпратени от Народното събрание, става ясно и друго: по случая има прилагани специални разузнавателни средства, а един от свидетелите е инспектор, работещ в Комисията за противодействие на корупцията.
Така потъмнената, но не и заличена част от текста на прессъобщението по казуса разказва: „В хода на разследването са разпитани множество свидетели като очертаната в мотивирано искане обвинителна теза се подкрепя от гласните доказателства, чийто източник е протоколът за разпит на свидетеля Георги Йорданов Йорданов от 03.10.2024 г. на длъжност специален инспектор в КПК. Същият излага детайли относно проведените оперативни мероприятия, както и че са били експлоатирани специални разузнавателни средства (СРС), като пресъздава хода на разследването, както и съдържанието на информацията, придобита чрез СРС.“
Защо инспектор не може да бъде свидетел
Първото, което прави впечатление в неумело прикрития пасаж, е, че свидетел срещу Ибрямов е инспектор в КПК, а това е видим опит за заобикаляне на закона. Практиката разследващи да се оказват и свидетели срещу обвиняем е позната в прокуратурата от времето на бившия главен прокурор Иван Гешев и през годините е критикувана многократно от юристи.
Според наказателни адвокати, с които „Капитал“ разговаря „това е известен метод за опит в производството да се ползват обстоятелства, които не са годни доказателства“. Разследващите, както и инспекторите в КПК ползват оперативна информация. Тя сама по себе си не може да бъде годно доказателство, защото самата оперативната информация служи за ориентир при работата именно за да се набавят доказателства. „В показанията си свидетелят установява факти, които е възприел лично, а не възпроизвежда информация, събрана със средствата на наказателни процес“, обясниха адвокати. Затова и свидетел няма как да бъде разследващ, който е е установил факти, събрани по друг процесуален ред, например специални разузнавателни средства, каквито се твърди, че има по производството на Ибрямов. „Едно недопустимо доказателство – например СРС в тази ситуация може да се опитат да го направят годно доказателство, като го разкаже инспектор от КПК“, обясняват механизма на подобна злоупотреба юристи.
Защо не могат да се ползват СРС срещу човек с имунитет
Дали по този начин се прави опит да се разкажат незаконно придобити СРС-та тепърва ще става ясно. Темата със специалните разузнавателни средства пък е вторият голям проблем в казуса. Причината е, че имунитетът на Ибрямов беше свален на 3 октомври. Иначе казано, преди това той се е ползвал със законова защита срещу подобна намеса. Решение на Конституционния съд през 2020 г. на практика забрани извършването на процесуални и извънпроцесуални действия, докато лице се ползва от имунитета си. Въпросното решение беше по повод въпроси от страна на прокуратурата за обхвата на имунитета на президента.
В решението на КС се казва, че докато едно лице се ползва от имунитета си, „cпpямo нeгo нe мoжe дa бъдe възбyждaнo нaĸaзaтeлнo пpecлeдвaнe, т.e. нe мoгaт дa бъдaт извъpшвaни дeйcтвия пo paзcлeдвaнeтo, ĸoитo oфициaлнo фopмaлнo или мълчaливo дa cъдъpжaт твъpдeниe зa извъpшeнo пpecтъплeниe oт тяx и дa зacягaт личнaтa им cфepa“. Това не означава, че полицията или прокуратурата не могат да разследват. Могат и даже са задължени да предотвратяват престъпления. Но за да ползват СРС-та, те трябва да се придържат към правилата. А те според КС са ясни: „Пo зaпoчнaлo дocъдeбнo пpoизвoдcтвo opгaнитe пo paзcлeдвaнeтo нe ca възпpeпятcтвaни дa извъpшвaт вcичĸи дeйcтвия пo нeгo, cтигa тe дa нe зacягaт личнaтa cфepa нa лицeтo, пoлзвaщo ce oт нaĸaзaтeлнoпpoцecyaлнaтa зaĸpилa нa имyнитeтa cи.“
Търговията с влияние и кога е извършено деянието
Прессъобщението на парламента хвърля светлина и върху още един смущаващ детайл – времето на извършване на престъплението. Според разпространената фактология Ибрямов е получил 100 000 лева от Мирослав Тодоров на 2 октомври, а парите са били, за да упражни влияние върху вземане на решение от страна на длъжностни лица в Министерството на отбраната. Пак според прессъобщението Ибрямов е поискал средствата на среща седмица по-рано – на 25 септември. Ето защо той е обвинен в престъпление по чл. 304б от Наказателния кодекс, известен като „търговия с влияние“.
Разпоредбата гласи: „Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.“
При анализ на НК е ясно, че само с поискването на парите е осъществен съставът на престъпление, тъй като текстът гласи „който поиска или приеме“, т.е. не е нужно парите и да са взети, а може да са само пожелани. „Законът е ясен: само когато поискаш пари, за да упражниш влиянието си върху някого, ти вече си изпълнил състава на престъпление“, обясниха пред „Капитал“ специалисти по наказателно право. Това поставя въпросът защо Ибрямов не е арестуван още когато е поискал средствата от Мирослав Тодоров.
Функцията на правоохранителните органи е веднага да противодействат на престъпленията, а не да ги наблюдават в развитие, казват адвокати. Ето защо „неотложните действия“ са били необходими още когато депутатът е поискал парите. „Той е осъществил състав на тежко престъпление в този момент.“
Вместо това обаче следват поредица неясни действия, в които се стига до предаване на маркирани пари на 2 октомври. А съдебната практика в подобни ситуации е ясна – не може органите на реда, вместо да предотвратяват престъпления, да подбуждат към тях.
Защо МВР и прокуратурата не могат да подбуждат към извършване на престъпления
Практика у нас по темата има и на ВКС – делото „Цонев, Сантиров, Попов“, има и на Европейския съд по правата на човека. ЕСПЧ дава и дефиниция на проблема: „Полицейска провокация е налице, когато служителите – от специалните служби или лица, действащи под техни инструкции, не се ограничават да разследват криминалната дейност по пасивен по същността си начин, а прилагат такова въздействие върху субекта, че го предизвикват/склоняват да извърши престъпление.“ А изводът, възприет и в българската практика, е: „Задачата на държавните органи, респективно на полицейските служители, е да предотвратяват и разследват престъпления, а не да ги предизвикват.“
Няколко въпроса
Сборът на всички обстоятелства поставя няколко съществени въпроса, най-важният сред които е дали действията, предприети срещу Ибрямов, са правомерни. Причината подобно питане да е най-едрото от всички е, че именно правомореността на действията на полиция, КПК и прокуратурата предпоставят и изхода от евентуален процес. Тъй като наказателният процес е строго формален, той изисква дадено престъпление да е разкрито по такива правила, които да доказват без никакво съмнение вината на извършителя. Ето защо когато са нарушени правата на сочения за деец, често доказателствата стават негодни. Без доказателства се стига до патовата ситуация, в която престъпление има, но няма кой да бъде наказан заради свършена през пръсти или с нарушения работа от страна на разследващите. Приведено към конкретната ситуация, казаното дотук означава най-общо следното: дори Джейхан Ибрямов да е извършил престъплението, в което е обвинен, до осъдителна присъда може изобщо да не се стигне, ако прокуратурата и останалите разследващи са го уличили в нарушение на собствените им правила за работа. А съмненията за нарушения по случая са много.
Капитал