Александър Русов, оправдан по обвинението, че е очистил Андрей Луканов, отново е хванал оръжието, научи „Уикенд”. В случая не става дума за изпълнение на поредната мокра поръчка, а за защита на родната Украйна във войната с Русия.
Още в първите дни на специалната военна операция килърът, който отдавна е прехвърлил 50-те, се записва като доброволец. Заради своя предишен военен опит бързо се издига нагоре в йерархията и днес той е един от топкомандирите на просещият милиарди президент Володимир Зеленски
Началото на войната заварва Александър Русов в родния му Бердянск, който е един от първите атакувани украински градове. Там той се завръща след края на съдебните перипетии у нас. Със 150-те хиляди лева обезщетение, на което осъди българската прокуратура за незаконното обвинение и дългия престой в ареста, Александър Русов си купува малка яхта. Изкарва курс за капитан и започва да разхожда туристи из Азовско море.
Прибирайки се у дома, където преди 7 години е оставил бременната си съпруга, Русов заварва вече порасналата си дъщеря Надежда. След подобни преживявания, които могат да сломят и най-коравия мъж, килърът вече е смирен християнин. В свое интервю, дадено преди няколко години, той уверено заявява, че вярата му в Исус Христос, която открива в ареста, не му позволява да хване оръжие.
„Вярно, че държавата трябва да се защитава, но в същото време не ми го побира акълът как украинци ще трябва да убиват руснаци. Всички сме братя, роднини, женили сме се помежду си, а сега трябва да се изтребваме. Не съм съгласен да воювам, но който откаже мобилизация, му дават 8 г. Моето семейство: аз, жена ми и дъщеря ми, се молим войната да свърши, говорим си за нашата съдба, да бъдем щастливи и в същото време да бъдем служители на Господ”, обяви Русов.
След като Русия прегази родината му, Русов явно е загърбил своя пацифизъм. Българи, с които килърът на Луканов се сприятелява покрай съдебните си драми, разказват, че Русов често ги информира със съобщения във фейсбук как върви борбата с Кремъл.
За тяхно и негово съжаление те няма как да си пишат всеки ден. Като командир в една от най-елитните украински бригади Русов няма много време за разговори.
Дори и да му остане някоя свободна секунда, той и колегите му не смеят да влизат в интернет от мобилните си телефони. Руснаците лесно засичат тяхната активност, а вградения в телефона джипиес позволява да засекат тяхното местоположение. Следва изпращане на дрон камикадзе или снаряд върху позицията на разкритите защитници на Украйна. Все пак, Александър Русов успява от време на време да се дореди до малкото терминали за сателитен интернет, който са недосегаеми за хакерите на Кремъл. С помощта на сигурната връзка, Русов се свързва с приятели и роднини.
Българските авери пък го инфомират дали отново не се е раздухал случая с убийството на Андрей Луканов. Въпреки периодичните появи но телевизията на пишман следователя Ботьо Ботев, който се свързва с къщата на ужасите в Копривщица, и до днес твърди, че Александър Русов е физическият убиец на експремиера, нови улики, за да се активира студеното досие, така и няма, обясняват спецченгета.
Все пак разследващите имат още 2 години да открият душманина на Луканов преди да изтече 30-годишната давност. Не че има голям шанс мистерията около случилото се на 2 октомври 1996 г. да бъде разплетена.
Неразкритият и до днес килър издебва Андрей Луканов пред дома му на столичната ул. „Латинка” 15. Докато експремиерът звъни по домофона на своята съпруга Лили, облечен като клошар мъж го напада в гръб. Четирите куршума са изстреляни от пистолет, снабден със заглушител. Така никой от съседите нито чува, нито успява да види нещо, освен безжизненото тяло на политика. Минути след подадения сигнал, районът е отцепен. На място пристигат политици, прокурори и висши ченгета.
Журналисти присъствали на мястото си спомнят, че криминалистите са действали изключително непрофесионално. Вместо да оградят местопрестъплението, униформените се въртят безцелно, в компанията на депутати, хора от правителството и дори обикновени зяпачи.
Още в деня на покушението около тялото са намерени няколко гилзи, които насочват разследващите към пистолет „Макаров”, с който няколко месеца по-рано е извършено друго убийство в България. Оръжието, с което е застрелян Луканов, обаче не е открито. Въпреки стотиците ченгета, който уж преравят целия квартал. Седмица по-късно пистолетът е намерен от възрастен мъж зад радиатор във входа на кооперация на близката ул. „Димчо Дебелянов”. Други улики така и не са открити.
Напредък в разследването идва 3 години по-късно. На 23 май 1999 г. на Капитан Андреево са задържани двама украинци – Александър Акимов и Владимир Шевчук. Двамата са обявени от МВР като заподозрени за убийството на Андрей Луканов.
След няколкочасови разпита чужденците посочват други техни сънародници за преките извършители на покушението – Алексей Кичатов и Александър Русов. Задържаните правят пълни самопризнания. Изготвя се обвинителен акт, според който Русов е прекият извършител, а Кичатов е негов помагач. Обвинение е повдигнато и на строителния предприемач и шеф на фирма „Колонел” Ангел Василев като поръчител, а като съучастници са подведени под отговорност шофьорът му Юрий Ленев и племенникът му Георги Георгиев – Голе. Ясни са и мотивите. Поне според топкриминалиста Ботьо Ботев, който е водещ разследването по онова време и има отношение към изтезанията на заподозрените в прословутата къща в Копривщица.
Според Ботев, основната версия за смъртта на Луканов е, че е станал жертва на т.нар. приятелско-бизнес кръг „Орион”, чиито босове са близки до премиера Жан Виденов. Причината е, че Луканов е щял да разобличи боса на „Орион” Румен Спасов.
През 2003 г. и петимата обвиняеми са осъдени на доживотен затвор. Три години по-късно обаче Софийският апелативен съд ги оправдава, а през 2007 г. Върховният касационен съд постановява окончателно, че са невинни. Мотивът на висшите магистрати е, че самопризнанията са изтръгнати с мъчения и не са събрани достатъчно годни доказателства. И петимата подсъдими и оправдани след това завеждат серия дела срещу България в Страсбург и успяват да осъдят държавата за общо над половин милион лева.