Малките проекти за дребния и среден бизнес отново отесняха на държавната банка
Единствената държавна банка у нас – Българска банка за развитие, отново предизвика напрежение. Правителството планира да налее в нея 4 млрд. лв. с неясно каква цел, като ще осигури тези пари със заеми. Т.е. сумата заедно с лихвите ще бъде платена от всички данъкоплатци в страната.
Сумата от 4 млрд. лв., която държавата смята да даде на периодично разтърсваната от скандали държавна банка, е колосална. Тя надхвърля повече от два пъти сегашния й капитал, а обществеността все още добре помни как 2/3 от този капитал преди няколко години бе раздаден на шепа близки до властта бизнесмени и политици.
Част от тези подаръци, маскирани като кредити, никога няма да бъдат върнати, защото са дадени на кухи фирми срещу съмнително и дори липсващо обезщетение. Сред известните личности, с които се свързват щедрите заеми за десетки и дори стотици милиони левове, са Делян Пеевски, Румен Гайтански, Георги Гергов, Рамадан Аталай, Георги Самуилов, а сложни връзки показаха, че усвояването на порции е стигнало и до Ахмед Доган. Ако има кой да разрови още по-надълбоко, какви ли други интересни обвързаности да изскочат?
Примери за ограбване на парите на държавната банка – бол. Да припомним също така опитът на бившия шеф на банката Стоян Мавродиев, който сега се укрива от правосъдието, да отпусне насред ковид-пандемията 75 млн. лв. на прясно регистрирана фирма, за да изкупи необслужвани портфейли на две търговски банки. Също толкова скандално през юни 2020 г. по указания на тогавашните управляващи – третия кабинет на Бойко Борисов – държавната банка придоби на прекалено завишена цена акции на частната ПИБ за 140 млн. лв. и само няколко месеца по-късно се оказа с над 100 млн. лв. загуба.
Новата власт, в която част от участниците в скандалите отпреди четири-пет години са същите, без никакво притеснение и срам се кани да излее рекордни публични средства в капитала на ББР.
Няма никаква яснота за какво ще бъдат „инвестирани“ въпросните 4 млрд. лв.
При обсъжданията на бюджета финансовият министър Теменужка Петкова обясни твърде общо, че целта е държавната банка да разгърне капацитета си и да се включи във финансирането на стратегически за държавата проекти. И отказа да отговори на въпросите на опозицията.
За сметка на това ББР отново минава под шапката на министъра на финансите – новата роля на банката изисквала това. Тази маневра ни кара да сме нащрек какво още предстои. Защото помним какво се случи, след като през 2017 г. държавната банка бе прехвърлена под наблюдението на тогавашния министър на икономиката Емил Караниколов от квотата на „Обединените патриоти“ в третото коалиционно правителство на Бойко Борисов. Мотивът уж беше, че това е банка за насърчаване на бизнеса и неин принципал трябва да е именно икономическият министър, но скоро след това лъсна истинската причина – министърът назначи за шеф на банката Стоян Мавродиев. Явно сега има нови проводници на задкулисните апетити към парите на държавната банка.
Шашмата с дефицита
Дебат за смущаващо високата финансова инжекция в ББР, както и за още 3.2 млрд. лв. в капитала на други девет държавни фирми, на практика не беше допуснат.
Управляващите като хипнотизатори повтарят „това е възможният бюджет“, но бягат от отговора защо е наложително да теглят със 7.2 млрд. лв. повече нов дълг от необходимото. Едва след гласуването на рекордно високия таван на дълга, финансовият министър се оправда, че той може и да не бъде поет, а е просто една опция, ако се наложи.
Така на практика управляващите финтираха летвата от 3% бюджетен дефицит. Те заложиха нереалистично високи бюджетни приходи, за да осъществят рекордно раздутата разходна част на бюджета и като застраховка в случай, че тези приходи може и да не се изпълнят, решиха да изпишат огромен нов дълг, коментират някои наблюдатели. На практика дупката в хазната не е 6.4 млрд. лв., а двойно по-голяма.
Опозицията обаче привидя в разточителните планове за нови заеми и наливането им в държавни фирми „корупционен рай“.
На този фон властта пусна ефектни димки като държавните магазини на Пеевски и идеите за таван на надценките в търговските вериги, колкото да отвлекат вниманието на обществото от огромните разходи и възможностите за кражби и корупция, прокарани в бюджета.
Замислената финансова операция за изсипване на 4 млрд. лв. в
ББР за пореден път ни убеждава, че това не е никаква банка,
а просто гара разпределителна на общи публични средства към определени бизнеси и „наши“ хора.
За това, че се готвят големи планове за ББР, стана ясно още при приемането на новата й стратегия през миналата година. Току-що назначеният шеф на надзора на банката Росен Карадимов обясни тогава, че не може такава мощна финансова структура да се занимава с финансиране на някакви мижави проекти на малки и средни фирми. „Все едно да гърмим с оръдие пъдпъдъци“, онагледи образно положението Карадимов.
Затова според новата стратегия приоритет за ББР стават и „програми, осигуряващи подкрепа на стратегически сектори – здравеопазване, отбрана и военно-промишлен комплекс, ВиК сектор, енергетика“.
Последвалите промени в устава й развързаха ръцете на ръководството да отпуска отново многомилионни кредити. Таванът от 5 млн. лв. за заеми на индивидуални и група клиенти на банката, вече не важи за един куп случаи. Той бе поставен през 2021 г. по настояване на тогавашния служебен министър на икономиката Кирил Петков след разкритията за раздадени 1 млрд. лв. на осем фирми.
Сега прагът от 5 млн. лв. вече не важи при финансиране на публични предприятия, както и на търговски дружества, в които държавата или община притежават не по-малко от 50% от капитала, при реализация на регионални или международни проекти. Също така при финансиране на получатели по национални програми или европрограми до размера на одобрената им безвъзмездна финансова помощ. Без лимит от 5 млн. лв. може да се отпускат също заеми на предприятия-износители, както и на производствени предприятия от военно-промишления комплекс.
В интервю за „Сега“ от миналата година шефът на Надзорния съвет на ББР Росен Карадимов обясни, че
банката е уплътнила почти максимално дейността си
по подпомагане на малкия и средния бизнес. Затова трябва да й се даде възможност да финансира със значително високи суми изграждането на индустриални паркове, пътно строителство, поемане на дългове на държавни болници…
Впечатление прави, че наред с тези 4 млрд. лв. за увеличаване на капитала на ББР, в бюджета за тази година е предвидено да се дадат на банката и държавни гаранции за 2.5 млрд. лв. В следващите 5 години ББР трябва да привлече финансиране, т.е. заеми, до 2,5 млрд. лв., с които да се осъществи вторият етап от програмата за саниране на жилищата в страната. И това би трябвало да прави една банка – да привлича на пазарни принципи ресурс от други кредитори, с който да дава кредити срещу печалба, така както правят всички търговски банки. А не държавата да налива от общите пари, а после – и парите ги няма, и проектите ги няма.
ББР явно не може да излезе от ролята на прасенце-касичка за властта, с която тя успешно замести фалиралата КТБ. От насърчителна банка за малки и средни фирми и нововъзникващи бизнеси, тя отново се превръща в правителствена банка, на която управляващите й казват в какво и на кого да инвестира.