Безсилието, наглостта и некадърността направиха партийния крах повсеместен
Новината на деня не е неуспешният първи проучвателен мандат в 50-ото НС. Ние на неуспешни мандати се нагледахме през последните години.
Няма новина и във факта, че първият мандат рязко съкращава шанса въобще да имаме правителство през това лято, че гласуването днес отваря широко вратите към поредните избори – ние и на избори се нагледахме.
Гласуването днес бе горна мъртва точка на серия от събития,
които разтърсиха политическия елит до такава степен, че той е напът целокупно да отиде в историята. Новината е, че безотговорната политическа класа вече се търкаля неспасяемо по историческия склон. Че партиите ни са яхнали държавата като организирана престъпна група е ясно отдавна, но че тези градски тарикати мултиплицират системна грешка до такава степен, че съсипват страната като марокански скакалци, все още не стигаше до централното табло на мнозина – факт е, че 1/3 от българите продължават да подпомагат тези грешки, като си правят труда да гласуват.
Последните събития показаха нагледно тоталния разпад не на друго, а на цялата партийна система в страната. Много хора през последните години виждаха тази криза, но я неглижираха. Беше ясно, че ГЕРБ губи електорат. Беше ясно, че градската десница се свива до жълтите павета. Беше ясно, че Корнелия Нинова досъсипва лявото. Беше ясно, че алтернативите се борят всъщност просто за власт. Ясно беше, че Пеевски превзема ДПС както се превзема фирма. Т.е. беше ясно, че партийната система не работи, но някои твърдяха, че това не ги засяга, други – че се борят със страшна сила за нормализация на политическия живот, а трети залагаха на идеята, че партийната система може да бъде пречистена чрез свежа политическа кръв.
Нищо подобно не се случи, защото разпадът е повсеместен
Той е системен. Всички, абсолютно всички – Бойко Борисов, Атанас Атанасов, Корнелия Нинова, Слави Трифонов, Кирил и Асен, Делян Пеевски и т.н., и т.н., пренебрегваха постоянно обществената оценка, фалшиво плачеха за ниската избирателна активност, а всъщност отново и отново залагаха на факта, че и пет купени избиратели да има, те пак ще бъдат депутати. Ще са Лидери. И същите политици, със същите схеми продължаваха да седят начело на държавата. Напук на избирателите!
В момента ситуацията е такава:
В момента имаме три парламентарни групи, които са се разцепили долу-горе наполовина – БСП, “Величие” и ДПС. Имаме група – тази на ГЕРБ, която е наясно, че е сам самичка като дете в гора. ГЕРБ са толкова сами, че няма дори и кого да купи. Борисов заложи на Пеевски и сега губи подкрепата на ДПС.
Имаме група – тази на ПП-ДБ, която отдавна се пита под сурдинка дали не е време да се взриви отвътре, но няма смелост да дискутира този въпрос открито. Тази група оредява като есенна гора, но все още в нея няма друга мисъл, освен малко налудничевата идея за реванш сега. ПП-ДБ – коалицията, която събра надеждите на градската десница, получи 2.97% на изборите в Хасково преди по-малко от две седмици… Но продължава да се държи така, все едно е супер яка коалиция, която далеч е надрасла тъпия електорат, който не разбира нито високите й ценности, нито… Абе никой нищо не разбира…
Има „Възраждане“, което фалшиво се самоуспокояваше,
че е единствената твърда и последователна опозиция на статуквото и с всеки вот ще расте нагоре. Но се появиха някакви селяни от градски тип, които изядоха целия ръст на Костадинов – ето толкова стабилна е „Възраждане“.
Вижте пак ДПС. Българските турци не могат да разберат как така техният лидер се казва Делян Славчев Пеевски. Великият Хидроинженер, Сокола на републиката, който разпределяше порциите, сега е бледа сянка на себе си – той даже няма глас, а трябва да бъде преразказан от шофьора на автобуси Рамадан.
Наглостта на българските политици Джевдет Чакъров и Делян Пеевски стигна до там, че в деня, в който се гласуваше българското правителство, отидоха при турския посланик Мехмет Уянък – явно за да демонстрират, че имат подкрепата на Високата порта. Че за тях Анкара е по-важна от София. Ако преди години Ахмед Доган влезе в открит конфликт с Анкара, сега ДПС е с ръководство, което очевидно слугува на Анкара.
Социалистите, които до вчера седяха заедно в ръководството на партията, сега плюят другарите си, т.е. плюят срещу вятъра. Какво е днес БСП, ако не
партия, която бе докарана до клинична смърт
от лидери като Корнелия Нинова? Някои чакат тя да намери сили в себе си и да възкръсне от света на мъртвите партии, но по-скоро тя може да умре окончателно там, където се е родила – на Бузлуджа.
Каква алтернатива може да бъде “Величие”, след като самите му лидери си казват, че това е “псевдоикономическа групировка от сламени и зависими хора”? Никаква. „Величие“ – това са хора, които са достатъчно кадърни да съставят нови парламентарни партии, но след това да ги съсипват с епичен размах. Почитателите на полуполковника сега са заети да хулят партията си… А самият полуполковник знае всички тайни неща в страната, но е достатъчно невеж за хората около себе си…
Разбират ли нивото на кризата хора като Борисов, който иска депутатите да излязат на улицата и да се извинят на народа, защото… не са избрали неговото правителство. Правителство от хора, които щяха да бъдат бити на площадите преди няколко години. Хора-символи на модела „Борисов“. Интересува ли се какво мислят хората за него Кирил Петков, който декларира, че дължи извинение… само за това, че не е направил същото, (съдебна реформа) по-рано. Не.
Сгрешената представа за дълг, за отговорност
пред обществото, тоталното объркана представа за лидерство, прекъснатия диалог и още един куп важни грешки тотално обезсмислиха партиите и те днес с право се притесняват за това, което идва – било то президентска република, крайни структури с безумни идеи за тотална смяна на политическия курс или просто настъпващ хаос, който може да върне едва кретащата ни страна с години назад.
Петьо Цеков, Сега