Политическият рак в българската политика беше и си остава ДПС. Една от огромните лъжи на прехода – всъщност, най-голямата. Зад фалшивата фасада на „пазител на етническия мир“ се извърши грабежът на националното богатство. Никаква заплаха за етническия мир не е имало и няма и в момента. Това беше гангстерската парола: „Дайте ни парите, или ставаме Босна.“
Правителството на Беров, мутрите, Мултигруп, масовата приватизация, касовата приватизация – всичко това се извърши зад фасадата на ДПС и заплахата за етническия мир. Всички най-гнусни ченгета и доносници се снишиха и прегрупираха зад тази фасада, за да приватизират и разграбват.
Ята от „всичколози“ с манталитет и морал на магистрални професионалистки трийсет години се захласват по телевизора по величието, мъдростта, гения, визионерството на „доктора философ“, комуто трябва да се кланяме, защото „ни е спасил от Босна“. Докторът философ междувременно се сдоби със златни тоалетни чинии, върху които да мъдрува и да провижда бъдещето, и се самозабрави дотолкова, че изигра кочанското представление, в което нагло ни обясни, че *той* решава всичко и *той* разпределя порциите. С което призна и доказа, че марката ДПС всъщност е емблема и модел на политическата корупция.
Днес нашето общество живее така, както живее – а именно: най-бедно, най-болно, най-застаряващо, най-оглупяващо, най-неграмотно в целия ЕС – защото допуснахме моделът „ДПС“ да извърши прехода и приватизацията. И това няма нищо общо с българските граждани с турско национално самосъзнание – самите те са заложници на октопода на „деребеите“.
Външнополитически моделът на ДПС беше на двойна езда – от Анкара и от Кремъл. Това беше котвата, която теглеше България назад и надолу, не ѝ позволяваше да се превърне в нормална правова държава, с работещи институции и справедливо правосъдие.
Тази котва, този корумпиращ политически рак, след като разграби каквото беше останало след ’89-а, превзе и разгради българските институции и ги превърна в азиатско-ориенталския модел на „опричници“ и „опричнина“, характерни за евразийските политически нрави и модели.
„Евроатлантическата“ маска на ДПС беше – и си остава – извратена, нагла, но изключително сполучлива ирония и подигравка. Сигурен съм, че старите ченгета, които са измислили тази маска, още се смеят гръмогласно и (ще ме прощавате) заслужено на сполучливата си „ебавка“.
Странична, но не по-малка ирония е, че ние – тези, които се определяме като български националисти – трийсет години се борихме с този политически рак като Дон Кихот с вятърните мелници. И в резултат ДПС ставаше все по-силно и по-силно. А колегите от другата страна на политическата сцена – а именно розовият балет на ПП-ДБ – колкото повече натискаха за съдебна реформа, толкова повече ДПС овладяваше съдебната система. И тогава се появи Феноменът и им разкова кочината с няколко шута, буквално. Разпиля ги като пилци, страшната голяма мафия.
Великият мислител, философ и визионер заряза сараите и златните тоалетни чинии и най-позорно избяга. И се видя каква карикатура и каква лъжа е митът за властта и величието на върховния жрец и пазител на етническия мир. Днес остатъците от този политически рак – а именно АПС-то на земеделците на Доган, бледа сянка на стара корупционна слава – отново се опитват да играят ганкиното и да изнудват властта за постове и назначения. Само и единствено. Защото само това знаят и само това могат.