Срам ме е, че имаме такива генерали като сегашния служебен министър Запрянов. Приказките му за хибридна руска атака по отношение на евровота са толкова смешни и безсилни, че поставят душата ми на кръстопът – или аз съм откачил и живея в някаква друга държава, или това, което чувам, е само за лична употреба и изгода.
Абсолютно съм убеден, че Запрянов много добре знае, че говори фантасмагории, но го прави единствено, за да го видят на Форума на НАТО какъв политик е, какъв войник е и как е готов до последната си капка кръв да се бори с Путин и с хибридните войни.
Питам се обаче защо генерал Запрянов спира само до евроизборите и намесата на Русия, как е възможно? Путин ще повлияе на изборите за парламент, за шеф на читалището в Голяма Брестница, за председател на Кооперацията – арендаторка на земите във Вълчи дол. Хибридността на Русия е навсякъде – в пропуснатия Шенген, във високите цени, в това, че сглобката се разглоби, в това, че са виновни за Магнитски и т.н., и т.н. Как може генералът да пропусне тия неща?
Голяма чест и отговорност за всички ни е, че НАТО провежда свои съвещания (оперативки и сутрешни физзарядки) в София. Сляп ли съм бил досега да не видя, че НДК освен дворец може да бъде и бункер, в който добрите сили да подготвят нашето светло бъдеще? Гледам днес НДК и си викам, че той наистина е много сигурно място. Но ако стане нужда, може да се превърне и в огромна плаваща мина в океана на световните борби.
Но аз – като офицер от запаса, се питам – защо двайсет години след като сме в НАТО, нямаме армия. Толкова ли ни обича НАТО, че не само ни разоръжи, ами ни накара и да си плащаме кеш в зелено за самолети и оръжия на чертеж и в далечното бъдеще.
Ще го кажа простичко – след края на Студената война на нас се гледа като на победена държава, която трябва да бъде разоръжена. Армията ни е нещо като Гимнастическите дружества в Източна Румелия, а полицията ни изпълнява функциите на огромна охранителна фирма за управляващата върхушка.
Генерал Запрянов говори за руски опорки. Като го гледам набора генерал, си мисля, че самият той има нужда от опорка във вид на бастун или тояга. Но млъкни сърце – велик е нашият войник!
Колкото повече запряновски генерали говорят за Европа, за НАТО и за каквото са им казали там да говорят, толкова повече нещата ще вървят наобратно. Нека завърша по войнишки и офицерски – разрешете да доложа, господин генерал служебен министър – ние не сме слепци и все още не сме идиоти.
Николай Милчев