Хората на Слави Трифонов умеят да обругават враговете си, но не се оправят с голямата политика
Докъде го докарахме! Партията на шоумена Слави Трифонов се оказа най-стабилната политическа сила в парламента. Така поне обяви президентът Румен Радев, когато връчи на ИТН третия мандат за съставяне на правителството. И сега цялата страна чака да види дали сценаристите на Трифонов ще привлекат някого, с когото да управляват страната.
Доскоро подобно развитие изглеждаше направо немислимо. ИТН разполага с най-малката парламентарна група – едва 16 депутати. Откъде-накъде такава миниатюрна партия ще излъчи министър-председателя на България? Още повече, че шоумените не могат да се похвалят с градивно отношение към властта. През 2021 г., когато ИТН беше първа сила, Трифонов отказа да направи правителство. На следващата година неговата партия се оттегли от кабинета „Петков“, в който се беше включила, и помогна на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ да го свалят – след едва половин година управление.
Междувременно в парламента хората на Трифонов си спечелиха
репутацията на деструктивна сила,
която безогледно блъска и налита на всеки, който в даден момент смята за свой политически враг. Накратко казано, въобще не изглежда, че ИТН е работила за разрешаването на политическата криза досега – по-скоро е допринасяла за нейното задълбочаване.
И как стигнахме дотам, че такава партия да изглежда най-стабилният кандидат за властта? Защото всички останали не стават за нищо. ГЕРБ-СДС провали първия мандат, когато предложи чисто партиен кабинет. ПП-ДБ издъниха втория мандат, като го направиха заложник на няколко закона и кадрови назначения. ДПС е погълнато от вътрешнопартийната война между Делян Пеевски и Ахмед Доган. БСП се лута, докато търси в миналото изгубената си политическа сила. „Величие“ се разпадна. Що се отнася до проруската „Възраждане“, ако Румен Радев беше избрал тази партия, направо трябваше да връчи собствената си оставка като държавен глава заедно с мандата.
ИТН все още не е тръгнала да се цепи
и дели (а това се е случвало вече в миналото). Следва политическа линия, която общо-взето може да се смята за евроатлантическа. И напоследък проявява относителна сговорчивост и желание да работи с останалите политически сили за правителство. От гледната точка на Радев партията на Трифонов изглежда един приемлив избраник за третия мандат. Най-малкото ще си спести тежките главоболия, които неизбежно щеше да си докара, ако беше връчил мандата на друг от възможните кандидати.
Това обаче не прави ИТН добър избор за такава задача. Още първата среща показа, че те не са разбрали с какво са се захванали. Преговорите за правителство по същество са сделка между мандатоносителя и останалите политически сили. Всеки ще поиска нещо от ИТН в замяна на гласовете си. Ето, една от двете фракции на „Величие“ поиска да се разгледа нейно предложение, засягащо погребания проект за АЕЦ „Белене“. Ясно е, че хората на Ивелин Михайлов просто искат да се изфукат пред избирателите си, че правят нещо. От ИТН обаче отсякоха, че такава подкрепа не им трябва. Е, добре, същото ли ще кажат на останалите, с които ще преговарят, и които също ще настояват за своите си неща?
Второ,
ИТН влезе в преговорите абсолютно неподготвена.
Трябваше да разполагат с някаква основа на програма – нещо, по което всички да могат да се разберат и да приемат. Тази програмна основа можеше да се надгражда с предложения на другите формации и така постепенно да се стигне до консенсус с какво трябва да се занимава бъдещото правителство и за какъв срок от време. Вместо това шоумените се хвърлиха директно в срещи и разговори, абсолютно неподготвени за това какво предлагат и какво очакват. Така само ще се губи време и няма да се постигне нищо.
Всички останали твърдо вървят към изборите. Герберите са отписали този парламент, също и ПП-ДБ. „Възраждане“ бърза към предсрочния вот, за да се възползва от разпадането на конкурентната „Величие“. В ДПС Пеевски също тласка нещата в тази посока, защото смята, че това може да му помогне в овладяването на движението. Дори и БСП – социалистите не спират да говорят колко е нужно правителство, а в същото време спешно събират който им падне в своя „единен фронт“ и даже коленичиха пред президента Радев.
Задачата пред ИТН е тежка и комплицирана, изисква солидна подготовка и политическо умение. Шоумените може да са специалисти в обругаването на враговете си, но не се оправят с голямата политика. Неуспехът изглежда почти неминуем. Шоуто на ИТН може да е превзело парламентарния цирк, но цялото представление върви към провал.
Людмил Илиев, Сега