Пред разпад е коалицията ПП-ДБ заради разнобой в позициите за участие в правителство с мандата на ГЕРБ, пише “Труд”, като се позовава на депутати от партиите, участващи в нея. Разправии имало и за преференциите, с които поставени на неизбираеми позиции хора от ДБ и ДСБ изместиха ценни кадри на “Продължаваме промяната”. В предварителни разговори от ПП поискали двете присъдружни формации да разговарят с кандидатите си за депутати да не агитират за преференциално гласуване.
Това не се е случило и сега “Продължаваме промяната” били готови да играят безкомпромисно. Кръгът около Кирил Петков и Николай Денков нямало да отстъпи от искането за равноотдалечен премиер, както и Борислав Сарафов да не е главен прокурор.
Двамата, подкрепяни от Лена Бориславова, развивали теория, че с втория мандат можели да направят анти-ГЕРБ и анти-ДПС коалиция, но математиката казва, че с техните 37 мандата, дори и да привлекат БСП, Алианса за права и свободи, ИТН и МЕЧ, ще имат едва 106 депутати.
Лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов, който упорито лансираше тезата за равноотдалечен премиер, вече говорел за общоприемлива кандидатура, което е нещо различно. Той предупреждавал, че ако не се случи правителство с първия мандат, няма да как да бъде сформирано с втория, или третия. Твърдял, че трябвало да настояват председателят на НС да е техен, с надеждата, че най-сетне ще се уреди с поста.
Най-хард били настроенията в ДБ, които смятат, че за да върнат доверието на поддръжниците си, трябва по спешност да напуснат коалицията, от която инкасирали само загуби.
Още в нощта на изборите имаше ясни индикации за трусове в коалицията. Тогава пред репортерите застанаха само представители на ПП и ДСБ, а хората на подалия оставка Христо Иванов не се появиха.
Коалицията може да е стабилна, но не е единна, което не дава възможност за политически растеж. Риск за разпадане на коалицията съществува, но това не е желаната посока. Такъв коментар направи в ефира на Дарик радио евродепутатът Радан Кънев, според когото на този етап “Продължаваме промяната-Демократична България” са просто формално обединение.
“Нямаше видимо коалиционно усилие, а това е много лошо, когато търсиш увеличаване на изборния си резултат. Защото, когато за теб гласуват твърдите ядра, те са партийните. Но когато търсиш “горница”, ново доверие, ти търсиш избиратели, които са на цялата коалиция”, коментира Кънев.
По думите му вдигането на резултата с около 40 000 гласа е добра новина, но тя се дължи по-скоро на свръх мобилизация на съществуващите партийните ядра, а не на “разчупване” към избиратели, които са общи за коалицията. “Такова разчупване е невъзможно на база подобен нарцистично-егоистичен подход към кампанията, който следихме. Доколкото имаше кампания”, посочи политикът.
Риск за разпадане на коалицията съществува, но не е желаната посока според Радан Кънев. По думите му това развитие би зарадвало някои хора, най-вече от съображение за идеологическа чистота. “Друга полза от подобно разделяне не виждам. Опасности и вреди виждам много повече. Така че надеждата ми е коалицията да бъде съхранена. Да си дадем сметка, че тя в момента почти не съществува”, изтъкна евродепутатът.
Лидерите в коалицията ПП-ДБ
“Въпросът за развитие на коалицията трябва да се постави пред този за лидерството”, коментира Кънев. Според него, ако коалицията ще върви към укрепване, а не към това чисто формално обединение, което наблюдавахме през кампанията, въпросът за лидерството става някак си общ въпрос, посочи той. И допълни, че ако в предишни кампании се е говорело за две части на коалицията (ПП-ДБ), сега сякаш са разговорът е бил за трите отделни партии.
“Имахме допълнителен процес на дезинтеграция, а не запазване на статуквото”, заяви Радан Кънев. По отношение на настоящата си политическа кариера и въпроса защо не участва по-активно във вътрешната политика, евродепутатът коментира, че не винаги човек е най-полезен, ако заявява лидерски амбиции. “Ако в този кратък парламент, който имахме зад гърба си преди тези избори, някой беше влязъл с лидерски амбиции в крехката ни коалиция, нямаше да станат по-добре нещата, повярвайте ми”, заяви Кънев.
След поредните избори
Отношенията между партиите и техните политически лидери системно се вгорчават, смята Кънев. “Ако говорим за възможни мнозинства между същите политически сили, то те са по-трудни отколкото са били миналия път. Продължаваме да вървим в цикъл задълбочаване на политическата криза. За пореден път трябва си дадем сметка, че срещу гражданския дълг на избирателите да участват в демократични изборите, стои политическият дълг на политиците да направят управление на база на резултата. И е малко несериозно, когато политическите лидери и активисти се сърдят на избирателите, че не гласуват, при положение че насрещното задължение не е изпълнено”, изтъкна евродепутатът.
Според него не е изненада, че ще имаме осем политически сили в следващия парламент. “Много държави живеят по този начин. И те живеят с ясното съзнание, че пред политиците има императив да намерят мнозинство или формула без мнозинство, чрез която да управляват държавата”.