Ботьо Ботев е бивш началник на отдел „Убийства“ в Дирекция на полицията. Работил е по повечето знакови убийства в България в началото на прехода. През 2002 г. получава специалната награда „Полицай на годината“. По повод неговата 60-годишнина президентът Георги Първанов му връчва орден „Стара планина“.
След пенсионирането си работи в дирекция „Оперативно-техническа информация“ в Министерството на вътрешните работи. Бил е и в отдел „Вътрешен контрол“ на Столичната община.
Ботьо Ботев разследва и убийството на Андрей Луканов през 1996 г. 40-ият премиер на България е застрелян пред своя дом, намиращ се на ул. „Латинка“ 15 в столичния квартал „Изток“. През 1999 г. криминалистите разкриват престъплението, през 2001 г. пред съда са изправени двама украинци и трима българи. Един от тях е строителен предприемач от икономическата групировка „Орион“, близък до лидера й Румен Спасов, който пък е син на шефа на социалистическите лагери на смъртта Мирчо Спасов. Всички от групата на първа инстанция са осъдени, а на горните две са оправдани.
– Господин Ботев, името на бившия вътрешен министър и депутат от ПП-ДБ Бойко Рашков изскочи за връзки с хора, свързани с контрабандни канали. Бяха публикувани снимки с него и въпросните лица. Имате ли представа за ролята му в тази схема? Питам ви, защото през годините сте работили заедно по доста знакови дела.
– Въобще не ме учудват действията на Бойко Рашков. Той цял живот се бута да е на върха, да ръководи. Не мога да правя оценка какво се е случвало, но това, което се публикува, вероятно е вярно, а и на снимките се вижда с какви хора е заобиколен. Рашков ми е „любимец“ и следя нещата, свързани с него, както и изказванията му по разни сайтове. Той говори с часове, обяснява колко е велик, какво бил направил и разкрил. Конкретни имена обаче не казва.
Познавам Бойко Рашков много отдавна, още като следовател от Трето РПУ. Той беше шеф на Националното следствие, когато се работеше по убийството на Луканов, но се обърна срещу колегите, за да задоволи егото си, а и интересите на определени политически кръгове, които искаха делото да се провали. Делото „Луканов“ е престъпление срещу държавността на България и срещу цялата правосъдна система.
Работил съм по тежки убийства почти в цялата Западна Европа. Трябва да ви кажа, че такъв случай като мащаб на работа по убийството на Луканов няма.
– Според вас връщат ли се мутренските години, като тук имам предвид и убийството на Алексей Петров, след това на Нотариуса?
– Не, не може да се каже такова нещо. Отидох на местопрестъплението, когато беше убит Алексей Петров, от любопитство. Според мен мястото на екзекуцията беше избрано перфектно. Това беше трети опит за ликвидирането на Алексей Петров. На първия бях на огледа на басейна „Спартак“. Там нещата също бяха много добре обмислени и подготвени. Извършителят тогава си беше направил две леговища.
Знаете ли кой пръв отиде на огледа след този опит за убийство? Главният прокурор Никола Филчев. Той трепереше над Алексей Петров, беше като орел над него да го предпазва. Такива бяха взаимоотношенията им.
В крайна сметка имам мнение за убийството на Петров и съм категоричен, че причините са икономически, а не политически.
– Казвате, че Бойко Рашков има основна роля по смачкването на делото „Луканов“. Какво имате предвид?
– Когато стана убийството, Бойко Рашков беше директор на Националното следствие и дойде на огледа. Към онзи момент нищо лошо не мога да кажа за него, държа се професионално. На огледа беше и Богдан Карайотов, изключително принципен и много добър следовател. Почти по всички тежки случаи сме работили заедно с него.
Още на втория-третия час след убийството се обади тогавашният вътрешен министър Николай Добрев и нареди да направим план как да действаме. Беше безумно да ни карат да правим такова нещо, при положение че убийството е станало току-що, всичко ври и кипи, трябва да се правят огледи. В крайна сметка беше създаден щаб, ръководен от един от секретарите на МВР, в който влизаха представители на всички специални служби.
Ние имахме реална следа – оръжието, с което беше извършено убийството. Много бързо установихме, че с този пистолет е застрелян преди това украинският гражданин Сергей Шанин. Лично аз не допусках, не вярвах, че може да се случи такова нещо, защото е нелогично този пистолет да се използва и при едното, и при другото убийство.
Още на първия-втория ден вече бяха ясни противоречията на Румен Спасов и на Андрей Луканов или по-точно сблъсъкът между групировката „Орион“ и на крилото в БСП, което се представляваше от Луканов. Тогава съвсем официално Спасов беше призован да даде показания. И до днес си спомням точните му думи: „Аз не мога да не се радвам, че Луканов е мъртъв, защото враждата между нас е още от деца, но не съм го убил“. Спасов смяташе, че Луканов е виновен за смъртта на баща му Мирчо Спасов, починал под домашен арест един месец след като срещу него започна делото за лагерите. От друга страна, Румен Спасов беше усетил, че до Луканов достига информация за престъпната дейност на негова групировка, която беше близка до властта.
Има един съществен детайл. В приятелски разговор Луканов споделя с Румен Петков, че Румен Спасов е говорил с директора на Национална служба „Сигурност“ Юлий Георгиев и го е молил да проведе разговор с него да се помирят. Георгиев поема тази инициатива и се среща с Луканов на вилата на Петър Манджуков в „Бояна“. Андрей Луканов го изслушва и казва: „Отиди и кажи на тези мародери, че в домузлук с тях няма да вляза“. Тоест с Румен Спасов. За тази информация никой не ни уведоми. А представяте ли си колко съществено би било, ако я имахме. Съзнателно е скрита. След смъртта на Луканов Румен Петков отива при министър Николай Добрев и му разказва за срещата при Манджуков.
Ние работехме и по следа, която свързваше Луканов и Илия Павлов, или по-точно, насочваше към шефа на „Мултигруп“ като евентуален поръчител. Двамата се срещат в Москва на 20 септември 1996 година, което е 12 дни преди убийство. Засичат се на заседание на компанията „Топ Енерджи“, където Луканов е махнат от Борда на директорите. На негово място е сложен Илия Павлов. Излизайки от това заседание, между Луканов и Павлов става скандал. По наша информация Луканов му казва: „Ти ли бе, лапе, мислиш, че ще ме изместиш!“. След това му удря шамар. Илия Павлов вече беше израснал като мастит бизнесмен и имаше основание да проверяваме отношенията му с Луканов. Установихме категорично, че Павлов няма нищо общо с убийството.
Важна подробност е, че тогава в Москва, на 22 септември, Луканов се среща с руския министър-председател Виктор Черномирдин. Изяснява му цялата обществено-политическа ситуация в България. Черномирдин му дава указания да се върне в България и да организира свалянето на Жан Виденов. Според указанията Луканов трябва да направи ново правителство на БСП. На 27 септември той вече е в София и започва да събира актива на партията.
Ако той не беше убит, БСП щеше да овладее ситуацията, а не СДС. Но нещата отидоха в друга посока и Иван Костов взе властта. Затова казвам, че това убийство, без целта му да е да вземе политическата власт, в крайна сметка стигна дотам.
– Казахте за групировката „Орион“. А ще кажете ли за влиянието й?
– А вие знаете ли кой спомена за първи път „Орион“?
– Кой?
– Главният редактор на в. „Дума” Стефан Продев. По това време той беше депутат. Излезе в парламента и разказа за мръсни сделки покрай приватизацията на „Дума“, в която е замесен Николай Кривошиев, приближен на Румен Спасов. Към онзи момента вече бяха излезли информации за дейността на „Орион“ и влиянието й върху определени политически процеси и личности.
– Как продължи разследването на убийството на Луканов?
– През февруари 1997 г. се получи сигнал от Варна, че един от редовните клиенти в заведение до Златни пясъци, руснак пияница на име Султан, разказвал, че му предложили да убие Луканов. Той не знаел кой е Луканов, но казал, че предложението дошло от някакъв Пепи. Този човек се оказа шофьор на зърнения бос Райко Петров, търговец от Монтана, който имал офис в Траката. Разбрахме, че Петров работи за Румен Спасов. Това действие се развива в началото на септември 1996 г. Казах, че ние проверявахме всякакви сигнали, започнахме проверка и по този. Открихме Пепи в Монтана, като се оказа, че вече се бил скарал с шефа си Райко Петров. Изпратих при него един от най-опитните ми оперативни работници, който цяла нощ е говорил с Пепи на вилата на МВР. На сутринта ми се обажда и казва: „Шефе, това момче говори истината“. Веднага заминах за Монтана, организирах специални разузнавателни средства, за да запишем всичко професионално.
Пред мен Пепи отново разказа, че наистина е предлагал на руснака Султан да убие Луканов, защото така е поръчал шефът му Райко Петров. Пепи му е бил много доверен човек и го оставяли да пази на терасата в офиса, когато там идвала някоя си Катя от Добрич и чувал разговорите й с Райко Петров. От тези разговори ставало ясно, че поръчката е дадена преди няколко месеца – април-май, но много се бави, затова трябва да търсят други изпълнители. Дошъл веднъж и скандално известният ловешки търговец от кръга „Орион“ Николай Кривошиев. Говорели си, че ако не стане онова, което са поръчали, Катя се познава с двама чеченци, Паха и Вова, и може те да свършат работата. Слушах този Пепи и разбрах, че не лъже, тези неща се усещат. От този момент аз поех отговорност за него и го закарах при приятели в една вила на Галата, Варненско. Крих го там близо година, докато ние работехме по убийството. Пак във Варненско започнахме да търсим този Султан. Два месеца го издирвахме, беше напуснал региона. Намерихме го и руснакът потвърди, че Пепи му е предложил да убие някой си Луканов. Дори каза и сумата – 100 хиляди долара. Султан се съгласил, но не да го убива, ами да му направят паспорт, за да се прибере в Русия, защото в България е нелегален. Веднага проверихме фотоателието и се оказа, че Султан наистина си е правил снимки. Пазеха негативите от тази дата. Намерихме и Катя, и чеченците Паха и Вова и ги уличихме за грабеж на печатарска машина за 150 000 долара. Започнахме да следим Райко Петров. Проследявахме и документирахме сделките му и всичко, с което се занимава. Аз станах зърнен бос по морето, както ми се смееха колегите. И покрай Райко Петров засякохме Бойко Рашков.
– Как така го засякохте? По онова време той е шеф на Националната следствена служба…
– Точно така. Както вече казах, работехме със следователите Богдан Карайотов и Олег Янев. Оказа се, че тъстът на Бойко Рашков е бил кмет на едно варненско село. Той дал на Райко Петров бивш пионерски лагер от 10 декара площ на брега на морето на Шкорпиловци. Когато свършва мандатът на тъста на Рашков, Райко Петров го назначава за управител на лагера. Така Петров и Рашков стават приятели.
За нас важният беше Райко Петров. Той е изпълнител на волята на Румен Спасов. Една година работихме с всички способи на оперативната дейност да документираме негови конкретни престъпления.
– През това време Райко Петров и Бойко Рашков поддържат ли връзка?
– Да, непрекъсната. Във всяко свободно време Рашков пристига в региона и ходи на лов с Петров. Като братя са.
Към онзи момент – 1998 г., това беше най-реалната следа по случая „Луканов“, която имахме. Знаехме откъде идва поръчката, защото Райко Петров е човекът на „Орион“, който се занимава със зърнените им сделки, документни измами, износ на жито и т.н. Тогава избухна и зърнената криза у нас. За всичко докладваше на Румен Спасов.
Реших, че съм събрал достатъчно информация. Обадих се на Богдан Карайотов и му казах да тръгва към Варна. Когато дойде, обсъдихме ситуацията и стигнахме до заключението, че е събрана информация за престъпна дейност на Райко Петров.
По моя преценка все още реалната информация не можеше да свърже Петров с убийството на Луканов. Реших чрез психологическа игра да се потвърди истинността на цялостната работа по случая. Пратих Пепи в дома на Райко Петров, бяхме го оборудвали със СРС-та, разрешени от съда. Накарах Пепи да научи наизуст няколко изречения, които да каже на Райко Петров. Цял ден тренирахме репликите: „Знам, че ме търсите. Знам, че искате да ме убиете. Затова се крия. Не ме интересуват вашите работи. Условието ми е да ми направите фалшив паспорт, за да се махна от България. Давам срок 3 дни. Ако не го изпълните, отивам в полицията и разказвам как ми поръчахте убийството на Луканов“.
– И случи ли се това?
– Да. Пепи си каза изреченията, обърна се и си тръгна. Най-фрапиращото е, че Райко Петров не реагира, не каза нито думи. 10 минути след това по контролирания от нас телефон му се обади Бойко Рашков, защото имали уговорка да вървят на лов. Петров взе да мрънка по телефона, че е болен.
Как бихте реагирали, ако при вас дойде някой и ви каже, че сте убиец.
Най-малкото ще му кажете, че говори глупости. Петров обаче мълчи и не казва нищо на Рашков. Най-нормалното щеше да е да му се оплаче, че го шантажират. Пуснах този запис на Карайотов, заведох го при Пепи и той му направи 3-часов официален процесуален разпит по всички правила. След това Карайотов се обади на Рашков и му съобщи, че е заедно с мен във Варна и че иска да му докладва. Уредихме си среща на другата вечер в 9 часа в едно ресторантче на Галата. Започнахме да разказваме. В този момент токът спря. Карайотов каза на Рашков: „Ботьо работи по един обект по убийството на Луканов, днес разпитах един свидетел официално, прочети протокола“. Рашков взе да го чете и вика: „Аз този го познавам, той е мошеник“. Когато свърши с четенето, отбеляза, че работата е много сериозна. В този момент аз свалих всички карти и казвам: „Човекът е тук, да четеш протокол е едно, друго е да говориш с него. Предлагам утре да те заведа при него“. На другия ден, беше събота, Рашков се срещна с Пепи, говориха 3–4 часа. След това ни каза, че ще ни чака в 9 часа в понеделник в кабинета си, там да решаваме какво да правим. Събрахме се в понеделник, Рашков каза на Олег да отиде в прокуратурата да вземе заповед за задържане на Райко Петров и протоколи за обиск на къщите му, офисите му и т.н. На Боби нареди да подготви килията в ареста, а на мен да заминавам за Варна да го задържа.
-Излиза, че Бойко Рашков ви е наредил да задържите неговия приятел Райко Петров?
– Да, така беше. Но през тази година, докато ходи на лов, яде и пие със своя приятел, няма как да не е знаел за противоречията между Луканов и Румен Спасов, да не е знаел, че основното подозрение за убийството е към групировката „Орион“ и че Райко Петров е близък човек на Спасов, че е в зърнената афера, върши стопански престъпления и т.н.
– Как се развиха нещата след това?
-След два месеца Олег Янев ми каза: „Шефът (Бойко Рашков, б.р.) се обърна срещу нас“. Междувременно журналисти вече се бяха добрали до връзките на Райко Петров с Бойко Рашков. Ако той беше нормален човек да си замълчи, всичкото чудо щеше да мине за 3 дни. А той подскочи. Почна да извежда Райко Петров да си го разпитва в кабинета, без да казва на Карайотов и на Янев. Бяхме установили един свидетел от Габровско, където Рашков и Райко Петров ходили на нощен лов точно в дните около убийството на Луканов, и беше важно да изясняваме алибито на Петров. С Олег Янев бяхме там официално за разпит на този свидетел. И после този човек се обадил на Янев, че след нас е идвал Бойко Рашков да разпитва. Мина време, през 1999 г. ние вече разработихме другата група, в която бяха реалните извършители. Райко Петров мина на заден план, защото през него е била алтернативната поръчка, понеже първата група се е бавела от април до октомври и те през септември започнали да търсят други руснаци, чеченци и т.н. Но пък тази следа ни потвърди със сигурност, че поръчката идва от „Орион“ и Румен Спасов. Дори не съм се интересувал кога пуснаха Райко Петров от ареста, но Бойко Рашков реши, че всичко е било насочено лично срещу него, влезе в конфликт и започна да саботира работата на колегите си Карайотов и Янев, с които вече работехме по т.нар. руската връзка. Започнаха интригите.
– Как саботира?
– Той подкрепи цялата измислена теза за насилието в Къщата на МВР в Копривщица, където са разпитвани подсъдимите по делото. Твърдеше, че там е имало ужаси. През цялото време никой от задържаните не се е оплаквал. Ние имахме протоколи от разпити и очни ставки, от които се вижда, че участват съвсем доброволно. Къщата в Копривщица беше оборудвана със специална записваща техника, там идваха различни хора да записват, никой от тях не е потвърдил, че е имало насилие. Една минута не е имало без запис, но тези записи не бяха приети по делото. Заподозреният за участие в убийството Юрий Ленев има 30–40 протокола за разпит, в които всичко си разказва, как е взел парите от поръчителя Ангел Василев от „Колонел“, как ги носил и т.н. Майката на Ленев е извикана от Рашков и пред него тя пише молба, че синът й е пребит. Рашков праща молбата в Градска прокуратура и оттам отива във Военна прокуратура. Вика съдебен лекар да правят съдебномедицинска експертиза на Ленев. При задържането Ленев не е искал да влезе в колата и четирима полицаи го вкарали насила. Срещу тях започва дело на Военна прокуратура, което трая 8 години и всичките до един са оправдани. За насилие в къщата в Копривщица изобщо не е водено дело срещу никого. Интересно е, че Рашков не беше викан на първа инстанция като свидетел, но се явява на втора пред Софийския апелативен съд и заявява, че са изчезнали 6 тома от делото, които са от съществено значение.
Въпросът е защо съдията от състава на Апелативния съд Галина Тонева, която съобщава този факт, не е уведомила прокуратурата, за да образува дело? Какво е направил Бойко Рашков, когато научава за изчезването на тези 6 тома? Той изцяло работи да обърне делото. По този начин Рашков оневини Румен Спасов.
Петя БАХАРОВА, Филтър