Сръбският президент лично ще участва в антибългарска проява в Сурдулица
Президентът на Сърбия Александър Вучич обяви, че е разочарован от подкрепата на България за Резолюцията за геноцида в Сребреница, която беше приета от Общото събрание на ООН, предава БГНЕС.
На 23 май датата 11 юли беше утвърдена за „Международен ден в памет на геноцида в Сребреница“. България и всички балкански държави, с изключение на Гърция и Сърбия, подкрепиха резолюцията. Страната ни беше съинициатор на документа.
„Надявах се на изненада от страна на България, разкривам ви това за първи път. До последните 5 минути преди началото на заседанието вярвах, че България ще се въздържи“, каза Вучич пред сръбската телевизия Happy.
Вучич определи като „емоционален момент“ наметнатото на гърба му сръбско знаме по време на гласуването в Ню Йорк.
„Трябва да разберете този емоционален момент, като се започне от там, че не съм спал в продължение на 45 дни. Само с (Виктор) Орбан имах 10 или 11 разговора за резолюцията. С Кириакос (Мицотакис) само през последните три дни имах обяди, вечери, срещи“, обясни сръбският държавен глава.
През юли 1995 г. в босненския анклав Сребреница сръбските сили, командвани от генерал Ратко Младич и Радован Караджич, избиват само за няколко дни над 9000 души. Това е най-голямото клане на цивилни в Европа след Втората световна война.
По време на клането в Сребреница Вучич е министър на информацията в кабинета на сръбския диктатор и военнопрестъпник Слободан Милошевич. По това време, пред парламента в Белград, Александър Вучич заявява, че „за всеки убит сърбин ще бъдат убити по 100 босненци.“
Сръбският президент Александър Вучич ще участва в антибългарска кампания, отбелязваща паметта на т.нар. „Сурдулишки мъченици“, предаде БГНЕС.
В Сурдулица се очаква да пристигне и сръбският патриарх Порфирий, който е близък приятел и верен съюзник на сръбския президент в реализацията на политиката за дестабилизиране на Западните Балкани, включително чрез фалшифициране на историята.
БГНЕС припомня, че през последните месеци не е минала седмица без властите в Белград под някаква форма да не стимулират езика на омразата срещу българите с измислени твърдения за „българските престъпления и окупация“ в периода на Първата световна война.
Режимът на Вучич е предвидил серия от мероприятия, включващи тържествени научни сесии, създаване на Паметната костница, Паметна къща, отпечатване на юбилейна пощенска марка, концерт на духовна музика, прожекция на филм за Сурдулишките мъченици, снимане на документален филм.
Най-отблъскващата част обаче е свързана с ученическия конкурс за деца от 7-8 клас и гимназиите, които трябва да пишат за „българските престъпления и окупация“, с което омразата към българите започва да се възпитава в нашата западна съседка още от ученическата скамейка.